Това бе нещото, което Груб си представяше, че би чул и от собствените си родители. Господин Бутъл дори малко приличаше на баща му, само дето бе два-три пъти по-голям.
Това го накара да се усмихне, затова спря да се прави на мъж и подсмръкна.
— Предполагам. Но ми се ще да можех да направя нещо.
— Вече направи много — каза му госпожа Бутъл. — Погрижи се за нас, забрави ли? Родителите ти щяха да се гордеят с теб.
— Най-доброто, което можем да сторим сега — каза господин Бутъл, — е да стигнем до фара и да изчакаме Нют. Можеш ли да се справиш с това?
Груб кимна.
— Да, господин Бутъл. Само… — той извика. Пръстите на стария трол се вкопчиха в рамото му.
— Какво е това? — попита господин Бутъл изнервен.
И тогава всички го чуха. Конски тропот, въртенето на колела.
— О, Талин! — прошепна Груб. — В храстите. Нека се скрием в храстите?
Семейство Бутъл хукнаха с всичка сила, но каляската се появи на пътя преди дори да пресекат пътя. Бяха ги видели. Трябваше да са ги видели.
Пулсът на Груб се ускори. Той трескаво се огледа за нещо, което да може да използва вместо оръжие. Не бе успял да защити Табита, но щеше да опита да защити семейство Бутъл.
Дори това да бе последното нещо, което прави през живота си.
— Вървете — просъска той — и залегнете.
Край пътя имаше едно паднало дърво и той откъсна мокър клон. Трябваше да му стигне. Бе твърде късно да се крие, затова се приведе до една коприва. Пръстите му изтръпнаха около стиснатия влажен клон.
Чу се цвилене и дръпване на юзди и каляската спря на няколко метра от него. Можеше да подуши конете и виждаше как дъхът им излиза на пара в нощния въздух. Видя кочияша — мъж с триъгълна шапка, който го гледа.
Беше трол.
Той стисна клона и се приготви за битка…
— Джоузеф? — каза кочияшът. — Какво търсиш тук?
Господин Бутъл се изправи иззад храстите.
— Пади? — попита той. — А ти какво търсиш тук?
Пади Бутъл свали шапката си и се ухили.
— Бяхме тръгнали към фара да се видим, но не бих искал да прекъсвам вашата игра на криеница. Кой печели?
— „Той ми каза, че е в теб“ — повтори Нютън, когато Груб завърши разказа си. — Това означава, че вещицата не работи сама. Някой ѝ помага.
В каляската бе тъмно и Груб различаваше стражите само по силуетите.
— Е — каза Франк, — тоя, който ѝ помага, трябва да е пълно куку. Всеки може да види, че тя е по-луда от щайга раци.
Очилата на Хол блеснаха в тъмното, когато той поклати глава.
— Не мисля така. Този, който ѝ помага, със сигурност знае какво прави. Дори да е безразсъден. Това сигурно е някой безкрайно амбициозен човек, може би…
— Какво щеше да кажеш?
— Според вас случайно ли е, че вещицата ни бе причакала, точно когато черните наметала на Деринджър нападнаха гостилницата?
Настъпи тишина, докато всички се мъчеха да осмислят думите на магьосника.
— Кайръс Деринджър — каза Нютън.
— Смяташ, че той помага на вещицата? — попита Франк. Гласът му бе пълен със съмнение.
— Възможно е. Може би той ни е нападнал пред магазина, докато тя ни е чакала отзад.
— Но какво би спечелил той от това?
— Сила. Власт. Деринджър не се интересува от парите, но ако вещицата му е предложила някой специален пост, например на важен съветник на губернатора или нещо от този род… това би предизвикало интереса му.
Франк подсвирна.
— Значи през всичките тези години той се прави на по-добър от нас, а сега предава целия проклет град.
— Може би — каза Нютън, — но нека го забравим засега. Дървената лъжица вече е у вещицата. Длъжни сме да предупредим губернатор Уърмуд за това. И то бързо.
— Да — каза Хол, — но имението Уърмуд ще е пълно с черни наметала. Освен това не сме сигурни дали вещицата е подир губернатора.
— И това е вярно. Точно сега обаче това е най-доброто предположение, с което разполагаме. Така че, освен ако някой няма по-добра идея…
— Ами Табс? — попита Груб. Въпреки тъмнината, той усети как погледите на всички се спират върху него. — Трябва да я спасим. Нали?
За няколко мига никой не посмя да отговори. След това Груб усети как Франк слага ръка върху рамото му.
— Джоузеф, на вещицата не ѝ пука за Табита. Най-вероятно тя вече е тръгнала към имението Уърмуд. Табс или е с нея, или…
Той не довърши. Настъпи неловка тишина.
Стария Джон се наведе напред и подаде нещо на Груб.
То бе тежко, направено от дърво и метал.
Пистолет.
— Ще ти потрябва — каза елфът, — ако идваш с нас.