— Бутъл се представят повече от достойно — каза Нютън и кимна към източното крило, докато взимаше пистолетите от изпадналите в несвяст войници. Подаде единия на Стария Джон.
Шумът от източното крило предполагаше, че там се разиграва величаво сражение.
— Добре, че ги избрахме за отклоняване на вниманието — промърмори Хол.
Нютън се прицели с пистолета във въображаема цел.
— Добре, да тръгваме. Отваряйте си очите на четири и не вдигайте излишен шум. И не забравяйте — вещицата вече може и да е тук.
Груб внимателно дръпна предпазителя на собствения си пистолет, така, както му го бе показал Франк. Сърцето му тупкаше дори по-бясно, а дланите му бяха изпотени. Той прибра пистолета в подмишницата си и изтри ръце в ризата си. „Готов съм за всичко“, каза си той. Но само при мисълта за скритата в сенките вещица стомахът му се сви. Той взе пистолета и го стисна, но остави пръста си далеч от спусъка.
Оставяйки шумотевицата зад себе си, те излязоха през трапезарията, минаха по огромния мраморен под на коридора и се закатериха по покритото с килим стълбище.
Груб почти забрави страховете си, докато се оглеждаше. Всичко бе толкова огромно, че можеше да побере цялата „Саката русалка“ в себе си. Макар, че бе трудно за вярване, че заведение като „Сакатата русалка“ съществува в същия свят, в който бе и имението „Уърмуд“.
Изкатериха се по стълбите, минаха през първия етаж, спуснаха се по един тъмен коридор и завиха иззад един ъгъл. Нютън им направи знак да спрат и се спря, за да помисли върху положението. Тръгна, после се спря.
— Сигурен ли си, че помниш пътя? — попита нервно Хол.
Нютън поклати глава.
— Не. Това място е същински лабиринт.
Това беше вярно. Коридори имаше във всички посоки и изглеждаха еднакви — мрачни, тапицирани, осеяни с полирани дъбови врати и картини в златни рамки. Всъщност, картините бяха единственото различно нещо по коридорите. Някои бяха портрети на отдавна починали представители на фамилията Уърмуд. Други изобразяваха кораби в морето. Повечето обаче показваха древни сражения, в които, облечени в сребърно и златно, герои посичаха цели армии троли и гоблини. Жертвите им бяха изобразени като гротескни чудовища — с брадавичеста черна кожа, огромни зъби и червени очи.
Минаха покрай огромен прозорец. Лунната светлина, минаваща през него, освети огромна картина, почти два пъти по-голяма от останалите. Груб я погледна. Тя представляваше портрет на губернатор Уърмуд, седнал в стол и облечен в скъпо кадифено палто. Черната му коса бе сресана назад, а очите му блестяха уверено.
— Мисля, че е това — каза Нютън, след като мина покрай още няколко врати надолу по коридора.
Груб се канеше да го последва, когато видя още една, по-малка картина до тази на губернатора, останала почти скрита в сенките. Тя изглеждаше забравена и покрита с прах, но бе красива. Показваше млада жена с високи скули на лицето, остър нос и руса коса, дръпната силно назад. Имаше волеви поглед и изглеждаше строга, дори малко жестока. Струваше му се някак странно позната. Златен надпис показваше коя е тя. „Арабела Уърмуд“. Груб я погледна отново. Очите ѝ привлякоха вниманието му. Бяха тъмни, толкова тъмни, че изглеждаха почти черни.
„Черни като обсидиан.“
Челюстта му увисна. Почувства се все едно са го ударили. Можеше ли да е… погледна по-внимателно картината и главата му се замая. Думите на вещицата отекнаха в главата му.
„Той ми каза, че е в теб.“
Бе точно така, както бе предвидил Нютън. Вещицата не действаше сама. Но не полковник Деринджър бе помощникът ѝ.
— Чакайте! — каза той — Всички изчакайте малко.
— Всички готови ли са? — попита Нютън и завъртя жезъла си в една ръка.
Стражите кимнаха.
Ботушът на Нютън изрита вратата и тя зейна отворена. Той се спря за миг, напрегна се и погледна към вътрешността на стаята, готов за бой.
— Какво, в името на морето… — обади се някой отвътре.
— Грешка — каза Нютън. — Бягайте.
Войници в черни наметала изскочиха от вътрешността на стаята зад него, докато той хукна по коридора.
— Не стреляйте! — викна някой от войниците. — Хванете ги живи!
Хол и Стария Джон вече бягаха, а Груб се присъедини към тях. Те минаха покрай един завой, а Стария Джон стреля с пистолета си.
Нютън излезе пред тях и отвори по-малка врата.
— Влезте тук — прошепна той. Четиримата се натъпкаха вътре, а Нютън завъртя ключа в ключалката. — Ще барикадираме вратата. Това трябва да ги забави докато…