— Какво търсите тук?
Всички се обърнаха. Стаята, която Нютън бе избрал, бе огромна, прашна библиотека, пълна с махагонови рафтове. Както и останалата част от имението, тя бе осветена от бледа лунна светлина, идваща от прозорците в далечния край на стаята и достигаща както пода, така и тавана ѝ. Но това, което им направи впечатление, бе фигурата, появила се от сенките до прозорците и застанала пред огромното, покрито с книги и свитъци бюро. Фигурата, която ги бе заговорила.
Губернатор Юджийн Уърмуд.
Тридесета глава
Лицето на губернатора не отговаряше на това на портрета му. Бе много по-старо, сбръчкано и бледо. Очите му бяха хлътнали, сякаш собственикът им бе недоспал. А на мястото на самоуверения, горд поглед се бе възцарило изражение на пълен ужас.
— Излезте — каза той — незабавно.
Очилата за четене потръпнаха в ръката му.
— Губернатор Уърмуд — каза Нютън, — слава на Талин, задето ви намерихме! Животът ви е в опасност.
— Чакайте — каза Груб, — не е така, както изглежда…
— Вещицата, за която ви предупредих вчера, е по петите ви, Ваша чест. Тя идва за вас. Тя притежава изключително опасна вълшебна пръчка и ще…
— За какво говорите?
— За Арабела — каза Груб. — Говори за Арабела Уърмуд.
Нютън го погледна втрещено. Устата на губернатора потръпна, а погледът му мина покрай тях.
Настъпи тежко мълчание.
— Арабела — каза меко губернаторът. — Да, така се казваше.
Груб пристъпи напред.
— Видях лицето на вещицата — каза той — в онази уличка зад гостилницата. И след това го видях отново. Стана току-що. На онази картина. Там е много по-млада, но е същият човек. Сигурен съм. Госпожица Арабела Уърмуд е вещицата. Тя е…
— Майката на губернатор Уърмуд — довърши Хол.
Губернаторът бе пребледнял още повече.
Нютън поклати глава.
— В това няма никаква логика. Арабела Уърмуд почина преди десет години.
— Но не… не може да е починала. Видях я. Ами ако се е крила… или нещо такова. Или… или…
Той погледна към губернатора с надеждата той поне да намекне правотата му. Но Юджийн Уърмуд гледаше право напред, загледан в нищото. Груб усети хлад в стомаха си. Ако грешеше за това…
Чу се тропане по вратата и всички подскочиха.
— Зает съм — излая Уърмуд така, че всички подскочиха отново, — оставете ме на мира!
— Да, Ваша чест. Прощавайте!
— Господин Уърмуд — каза Нютън, когато чу стъпките на отдалечаващите се войници, — нямаме много време. Трябва да ни кажете истината.
Очите на губернатора бяха втренчени в килима.
— Не знаех, че е още жива — гласът му звучеше като грачене и той преглътна, — не и до този следобед. Тя дойде да ме види и помоли да ѝ помогна да намери нещо. Една дървена лъжица. Казах ѝ… аз… после дойде полковник Деринджър с един от сержантите си. Човекът влязъл в кръчмарска схватка за лъжицата. Не знаеше за какво е. Но аз знаех. Мама… казах на мама къде да ви намери.
Той взе носната си кърпа и попи потта от челото си.
— По-добре ни кажете какво става! — каза тихо Нютън. — Бързо.
Губернаторът се поколеба само за миг. След това отиде до един стъклен рафт до бюрото, повдигна капака му и извади нещо. Оказа се най-красивият меч, който Груб някога бе виждал. Изглеждаше като реликва от Тъмните времена. Усукващи се мотиви бяха изобразени върху острието, а дръжката му бе инкрустирана с бели скъпоценни камъни. Губернаторът го държеше внимателно, стиснал плоската част на острието в длани, сякаш се боеше, че мечът всеки миг ще се счупи. Бе очевидно, че човекът не знае да борави с оръжие.
— Това е мечът на Корин Храбри — каза той с приглушен глас, като че ли може да обиди меча, ако говори по-високо. — Някой от вас да има по случайност представа за историята на рода Уърмуд?
Стражите поклатиха глави.
— Корин е нашият най-велик предтеча. Той бил велик воин и герой. Обикалял Стария свят преди повече от петстотин години, в ранния период на Тъмните времена и се борил за слава. Посветил живота си на защитата на човечеството. С този меч съсякъл безброй много троли, гоблини и великани.
Той вдигна острието така, че то да отрази лунната светлина. За миг Груб видя нещо неочаквано в очите на губернатора. Не беше ли… тъга?
— Както знаете, Лигата на Светлината се е заклела да почете паметта на мъже като Корин. Те смятат, че сме се покварили от мира, че войната е единственият начин да се отървем от чедата на демоните и да върнем светлината в този свят. Това им дело е почти осъществено в Стария свят. Сега са се насочили към Порт Фейт. А след това ще стигнат и до Новия свят. Те искат да докарат нов изгрев за човешкия род.