Табита прехапа устни, докато не усети вкуса на кръв в устата си. Имаше какво да каже за плана на старицата, но не бе добра идея да споделя мнението си с нея. Не можеше обаче и да си замълчи.
— Не може да вярвате наистина в тези глупости, че троловете и гоблините са демони. Между народите в Стария свят векове наред имаше мир, докато не се появи Лигата на Светлината. И освен това…
Тя пое дълбоко дъх и се опита да не заплаче.
— Това няма да стане. Просто ще ни убиеш.
Старицата поклати бавно глава, след което извади нещо от ръкава си. Дървената лъжица. Тя я вдигна и започна да я изучава с поглед, като дуелист, изпитващ рапирата си.
— Имам това, дете. Вълшебна пръчка, омагьосана от Каспар Хелски, най-великият магьосник на севера. Заклинанието му е попило в самата същност на пръчката. Не оставя следи. Не може да бъде засечено. Ала е по-могъщо от който и да е предмет в Стария свят. Постъпих грешно, задето поверих такъв предмет на един безразсъден контрабандист, но това вече няма значение. Тя вече е в мен. С тази пръчка за мен няма никаква опасност.
Палубата изскърца, когато един войник приближи. Полковник Кайръс Деринджър. Но тази сутрин той не изглеждаше така уверен, както друг път. Под очите му имаше торбички сякаш бе недоспал и изглеждаше изнервен.
— Какво, в името на Талин, търси този тук?
— Лейди Уърмуд. Навигаторът докладва, че вятърът е с нас и напредваме бързо. До няколко часа ще сме над падината.
— Отлично. Ще започна подготовката си.
Табита зяпна към жената.
— Лейди Уърмуд?
— Арабела Уърмуд — каза старицата. — Да, така се казвах. Както виждаш, моят страхлив син все пак успя да помогне. Той ме снабди с този кораб и екипажа му, а също така и с полковник Деринджър и неговите войници. Черните наметала.
— Но… вие сте… майката на губернатор Уърмуд?
— А ти си Табита Мандевил. Няма нужда да ми го казваш, дете. Виждала съм тези сиви очи и преди, преди десет години. Имаш хубостта на майка си… и глупостта на баща си.
Деринджър пристъпи напред и хвана Табита, когато тя скочи и се развика.
— Ах ти, подла, мръсна, воняща вещица! Изчадие!
— Не очаквах да ме разбереш — каза вещицата, а в гласа ѝ се долови тъга. — Родителите ти бяха покварени. Затова трябваше да ги убия. За доброто на човечеството.
Най-накрая тя се обърна към Табита.
— Сега разбра ли защо те доведох тук? За да видиш края, да съзреш как нечестивото място, което твоите родители защитаваха, потъва в нищото. За да видиш триумфа на Светлината. Трябва да го видиш, дете… преди да умреш!
— Не можем ли да вървим малко по-бързо?
— Спокойно сега, приятелче, спокойно.
Хол промърмори нещо под носа си, но за щастие Клаг не го чу.
На Груб му бе странно да види Клаг начело на своя кораб. На суша той изглеждаше загубен и безпомощен, но тук, в открито море, бе в стихията си. Раздаваше заповеди на екипажа, докато въртеше руля с една ръка и размахваше с другата бутилка, за която Груб реши, че едва ли е пълна с вода. Дори уморените му очи работеха по-добре в морето.
Над тях белите платна се развяваха като облаци и ги носеха напред. Слава на Талин, вятърът бе попътен. Груб се бе притеснил относно първото си пътуване на истински кораб, но се оказа, че то му доставя удоволствие. Гледаше как хората на Клаг работят, дърпат въжетата или се катерят нагоре по такелажа. Нютън бе застанал на носа, стъпил с един крак на бушприта, втренчен право напред. Не обръщаше внимание на суетнята на контрабандистите зад себе си.
Клаг го видя накъде гледа и се изкикоти.
— Капитанът ти е пълно куку, момче.
Хол поклати отвратено глава. Бе седнал на една бъчва наблизо, пъхнал ръце в джобовете си. Изглеждаше, като да му е неудобно сред парцаливите контрабандисти.
— Опитва се да спаси наша приятелка и да арестува опасна вещица. Според теб това го прави пълно куку, така ли?
— Дам — потвърди Клаг, — трябва да си куку, за да правиш нещо, за което не получаваш дукати. Поне аз така си мисля.
— Значи те интересуват единствено парите?
— Той не ми е точно капитан — бързо каза Груб, за да предотврати назряващия спор. — Не съм от Демонската стража. Аз съм просто едно сервитьорче, забрави ли?
— Е, приятелче, на мен ми се чини, че вече си от стражата.
Груб не можа да разбере дали Клаг го обижда или го хвали.
Юнгата на контрабандиста се появи с една кошница, в която имаше закуска — парчета печен калмар. Груб си взе едно. Хол направи гримаса, поклати глава и се скри в долната палуба.