— Благодаря — каза той, — но не ставам за контрабандист.
Клаг шумно се изхрачи в морето.
— Е, ако размислиш, предложението остава в сила.
Настъпи тишина. И двамата бяха замислени.
— Какво се обърка? — попита Груб.
— За кое?
— За демонската лъжица. Нещо трябва да се е объркало.
Клаг сви рамене.
— Нямам представа, приятелче. Може би не е била толкова добра магьосница, за колкото се е имала. Или дървената лъжица не е работила върху демони. Или, като я помня каква кукувица беше, е искала да се удави.
— Не зная. Може би.
— Няма полза да го мислиш. Последвала е великия ви Талин и няма да липсва на никой, мен ако питаш.
— Земя на хоризонта! — извика някой отгоре.
Клаг потри ръце.
— Точно навреме — ухили се той. — Дълго чаках за този ваш карнавал. Грог и наздравици за героите на Порт Фейт!
Младият представител на народа на феите стискаше решетките на клетката си с мънички ръчички и се бе усмихнал на Нютън. Бе от Новия свят, с малки прозрачни крилца, маслена кожа, блестящи очи и бисерни зъби.
— Колко струва?
— Двайсет дуката — бодро отговори търговецът на феи.
— Нека бъдат пет.
— Осемнайсет?
— Пет.
— Какво ще кажеш за петнайсет?
Нютън въздъхна.
— Стига де, Нед. И ти, и аз знаем, че трябва да има златни криле, за да струва петнайсет.
Търговецът се ухили, разкривайки гнилите си зъби.
— Което си е право, право си е. Да се разберем за десет.
— Хайде де, господине — обади се феята, — и морската вода е по-скъпа от това, а аз мога да летя по-бързо от ракета.
Ръката на Нютън надвисна над кесията му.
— Познаваш ли една друга фея, Слик? — попита меко той.
— Да — отвърна малкото човече, ококорило широко очи — да ме прощавате, господине, ама той е много тъп. Веднъж опита да открадне цял напръстник захар от братовчед ми.
— Я по-полека — обади се търговецът и разклати клетката така, че мъничкият ѝ обитател извика. — Дръж си езика зад зъбите. Говориш за личната фея на господин Нютън.
Нютън постави ръка върху рамото на мъжа.
— Беше личната ми фея. Вече не е — след което отвори кесията си. — Този ми харесва. За десет дуката се разбрахме, нали?
Търговецът не изглеждаше доволен, но накрая кимна и прибра парите в палтото си.
— Как се казваш, приятел? — попита Нютън, когато феята излетя от клетката и кацна на рамото му.
— Тай, господине. Приятно ми е да се запознаем.
— И на мен ми е приятно, Тай — той извади малка кесийка захар от джоба си.
— Казвам се капитан Нютън. Добре дошъл в Демонската стража.
Морският път гъмжеше от пъстро облечени граждани на Порт Фейт. Голямото тържество бе впечатляващо, но бе като вечеринка за чай, в сравнение с Карнавала на Морето. Нютън и Тай минаха покрай един имп, боядисал лицето си в зелено и наметнал дървени криле на раменете си. Бе се маскирал като дракон, но не приличаше много на оригинала. Момиче бе облечено като магьосник с фалшива брада, а по робата ѝ, направена от чаршаф, бяха зашити звездички. Могъщ герой с броня от закрепени с връв чинийки и меч от дръжка на метла затрака, докато минаваше покрай тях.
Никой не обърна внимание на Нютън, разбира се. Но истината бе, че самият той предпочиташе да е така. Най-добре бе да остане в сенките, невидян и нечут. Винаги в очакване, винаги готов.
Карнавалът вадеше на показ най-доброто от гражданите на Порт Фейт. Почти можеше да забравиш за извергите с техните Ями с акули, за измамниците и подлеците. Високо над главите на тълпата се издигаха статуите на Талин Навигатора и Пастта, обсипани с гирлянди от цветя по празничния повод. Едно дете трол пробяга покрай тях. Смееше се и размахваше огромна близалка.
Да. Може би градът си струваше да бъде спасен.
— Чухте ли слуховете, господине? — питаше Тай. — Казват, че старият губернатор Уърмуд се застрелял снощи.
— Така ли? — слуховете бяха наполовина верни и може би по-добри от истината.
— Да, сър, застрелял се с пистолет — добави феята. — Новият управник е Скълмърдейл.
Нютън направи гримаса. Скълмърдейл бе рядко противен човек, търговец от компанията „Кокатрис“, по-богат от цар и винаги алчен за още. Но може би бе по-добре. Новият губернатор поне нямаше луда майка от Лигата на Светлината.
— Ще му бъде тежко — продължаваше да говори Тай — понеже ще има война. Да, сър, война. С Лигата на Светлината. Гражданите на Фейт може да празнуват днес, но утре ще трябва да идат на военна служба… ще видите, господине.