— Защо си толкова сигурен?
— Да ме вземат зъбите на Пастта, всички го казват. Просто трябва да слушате внимателно, господине.
— Пастта няма зъби.
— Моля?
— Пастта… както и да е. Военна служба, казваш.
Това бяха добри новини. Скълмърдейл беше притеснен. Може би старият мошеник щеше да накара Порт Фейт да се гордее със себе си. Действаше със замах, както бе и редно. Нютън бе сигурен, че Лигата е насочила вниманието си към Порт Фейт. Тази работа с Арабела Уърмуд бе само началото. Изглеждаше, че не след дълго техните кораби ще тръгнат по Абаносовия океан.
— Капитан Нютън — каза някой и го потупа по рамото.
Той се обърна и се изненада, че пред него бе полковник Деринджър. Елфът бе облечен в черната си войнишка униформа и изглеждаше не на място сред шарените празнуващи. Дори Нютън си бе сложил червен жакет за карнавала вместо обичайното старо синьо палто.
— Добър вечер, полковник.
Деринджър се бе загледал в земята, клатеше се на петите на ботушите си и нервно пипаше дръжката на меча си.
— Реших, че ще ви намеря тук — каза той.
— Хмм — каза Нютън. Елфът очевидно искаше да му каже нещо, но го намираше за много трудно. Нютън обаче не възнамеряваше да го улеснява. Кракът още го болеше от меча на Деринджър. Раната сега бе превързана и така или иначе не беше сериозна, но все пак…
— Тази работа със семейство Уърмуд — накрая каза Деринджър — смятам, че… ъъъ… смятам, че допуснах грешка.
Нютън бе толкова смаян, че почти забрави да отговори. Не знаеше какво да каже. Истината бе, че той също бе сгрешил, бе сметнал, че Деринджър ги е предал на вещицата. Не бе честен спрямо него.
— Ами… не се тревожи за това.
Деринджър кимна и продължи да гледа към земята. Когато отново вдигна поглед, Нютън забеляза, че типичната му арогантност отново се е появила на лицето му.
— Надявам се разбираш, че това не променя нищо. При първа възможност ще говоря с губернатор Скълмърдейл за твоите стражи. Можеш да си сигурен.
Нютън кимна. Това бе по-познато.
— Прави, каквото мислиш за правилно — каза той, — и се наслади на Карнавала.
Но Деринджър вече се бе завъртял на пети и си проправяше път през празнуващите.
— Кой беше този, господине? — попита Тай.
— Полковник Кайръс Деринджър, командир на пристанищната милиция.
— Приятел ли ви е?
Нютън се замисли върху това.
— Е — каза той накрая, — трудно е да се каже.
В този момент от тълпата изскочиха две гигантски риби.
— Хайде, сърдитковци, време е да се присъедините към купона!
— Франк? Пади?
Двата трола свалиха едновременно огромните рибешки глави и ги хвърлиха на земята, след което избърсаха потта от челата си. Зад тях се появиха Стария Джон и Хол, които си проправяха път през тълпата. Стария Джон бе закичил едно деликатно синьо цвете на илика, но Хол сякаш изобщо не се бе преоблякъл. Ако се съдеше по изражението му, той се сещаше за поне десет по-хубави места, на които може да бъде.
— Пфу! — изпъшка Пади. — Чувствам се като печена риба в тоя костюм!
— Хайде сега, Нют — каза Франк и удари ръката на Нютън със сребристия си люспест от костюма юмрук, — това е тържеството на годината, забрави ли? Време е да се повеселиш малко. Това важи и за теб, Хол.
— Погледнете само стария капитан Копърка — викна Пади. — Ето това е човек, който знае как да се забавлява.
Капитан Клаг се бе качил на една минаваща платформа и се клатушкаше върху нея, докато в същото време пееше нещо с цяло гърло. От време на време спираше, колкото да пийне от бутилката си и да се бори с шофьора.
Хол поклати глава, сякаш не можеше да повярва на очите си.
— Ако това е представата ви за забавление, благодаря, но ще пропусна.
— Кълна се в панталоните на Талин, Хол. Може и да разбираш от магия, но за празненствата аз и Франк имаме какво да те научим.
— Знаете ли какво? — каза Франк и намигна на Тай. — Защо не си направим състезание до гостилницата на мама? Последният плаща вечерята.
— След минутка — каза Нютън — там има едно джудже, което жонглира със саби.
Близнаците се обърнаха да погледнат и Нютън се стрелна покрай тях, тичайки с цялата бързина, която раненият му крак позволяваше.
— Ще си взема пай със змиорка — викна той назад — с много сос!
— Какво търсиш тук?
Табита сви рамене.
— Ще слезеш или аз да се кача?
Тя отново сви рамене.
Захапвайки торбата с печения октопод, Груб непохватно се качи на каручката, а оттам и на покрива.