— По дяволите — каза Пади — всъщност всичко е съвсем просто.
— Затова, след като е откраднал дървената лъжица от Джоузеф в нощта на Голямото тържество, този шут тук я е отнесъл при някой специалист, който я е идентифицирал и е решил да я смени с фалшива. И всички ние сме преследвали фалшивата из целия Абаносов океан.
— Горкият стар Джеб — изкикоти се Франк — платил е Талин знае колко дукати, за да получи един безполезен прибор в замяна. Както винаги казваше самият той „в този град не можеш да имаш вяра никому“.
Котаракът отново гледаше Груб.
— Ти — каза той накрая — мелез, — макар да бе подгизнал и заключен, успя да каже думата като херцог, обръщащ се към изключително низш слуга — не си толкова глупав, колкото изглеждаш. Как се казваш?
Груб отвори уста да отговори, но осъзна, че не знае какво да каже.
Кой бе той?
Допреди няколко дни винаги беше бил просто Груб. Но за стражите бе Джоузеф. Това бе истинското му име. Името, с което го бяха нарекли родителите му. Не му се искаше да се отказва от него.
Накрая Нютън отговори вместо него.
— Казва се Джоузеф Груб — рече той — от Демонската стража.
Епилог
— Кораб на хоризонта!
— Аха — каза Тък доволно. Винаги бе знаел, че ще излезе по-добър капитан от Гор и сега, когато старият мошеник бе мъртъв, най-сетне имаше шанса да го докаже. Неговото време бе настъпило. Най-после!
— Какво чакате, момчета? — ревна той. — Вадете сабите! Вдигнете черепа и сатъра! Ще отнесем тази плячка преди да стигнем Стария свят!
Пиратите завикаха одобрително. Тък събра ръце през устата си и кресна към наблюдателницата.
— Какви цветове носи корабът, Мъгс!
— Златно слънце, капитане.
— Това е Лигата — каза новият боцман на кораба, нервен, подобен на невестулка елф на име Рингъл. — Трябва да сме внимателни около тях.
— По дяволите, Рингъл. Говориш за „Плачещата рана“, за Бога. Можем да превземем всеки кораб. Нали, момчета!
Пиратите отново викнаха одобрително.
— Кораб на хоризонта!
— Чухме те и първия път, Мъгс.
— Не, не, има още един.
Пиратите погледнаха водача си.
— Нека този път не насилваме късмета си, капитане, само този път — каза Рингъл с писклив гласец, който Тък намираше за особено дразнещ.
— Не говори глупости. Ще ги тарашим и двамата и очаквам да помогнеш.
Пиратите отново викнаха, но този път не така бодро.
— Ааааа! — извика Мъгс от наблюдателницата.
— Какво „ааа“?
Тък извади далекогледа си и погледна към хоризонта. Имаше два кораба. Не, три. Не, четири, пет… Той настрои далекогледа, за да види по-ясно какво става и изстина. От хоризонта приближаваха кораби. Повече кораби, отколкото Тък бе виждал за двайсет години пиратстване в моретата по света. Платната им изпълваха небето, а над тях гордо се вееха белите знамена на Лигата на Светлината.
Армада.
Плаваща на Запад.
Към „Плачещата рана“.
И към Порт Фейт.
Откъс от наредбата, отнасяща се за Чедата на Демоните
Съставители:
Д-р Джон Фортескю, д-р Уилям Силвърбел и д-р Алфред Слотън.
Този документ, съставен с пълномощно на Лигата на Светлината, цели да опише разнообразните уроди, които в момента населяват както Стария, така и Новия свят. Ние, авторите на документа, считаме, че Човекът е най-благородното измежду всички същества, създадено от самите Ангели. Действително може да се разсъди, че Човекът е съвършеното създание, а всички останали същества са негови изкривявания.
Джудже
Свадливо и дребно, това създание в повечето случаи е обрасло с брада, която расте по-бързо от благочестивото. Освен, че е ниско, джуджето също така е набито и грозно. Някои предполагат, че тези фактори са причина за прословутия зъл нрав на тези създания. Встрани от тях джуджето напомня физически, но не и по нрав, човека.
При всички положения джуджето не е от най-противните Чеда на Демона, но следва да бъде избягвано, когато е възможно, и никога да не му се вярва.
Елф
Стройно и много бледо създание с противоестествено заострени уши. Развратните хора го намират за красиво.