Елфът прилича много на Човек и поради това често е търпян там, където другите Чеда на Демони са прогонени. Въпреки това, Лигата на Светлината настоява, че привлекателният външен вид на Елфа и наглед достойното му поведение само го правят още по-опасен.
Фея
Миниатюрно създание, не по-високо от стрък трева. На вид напомня човек, но има крила като на пеперуда и е способно да блещука с фосфоресцираща светлина. Изключително низше създание — няма какво повече да кажем за него.
Гоблин
Със сива кожа и ръст наполовина колкото на човек. Има заострени уши и подъл характер. Гоблините са някои от най-злите Чеда на Демони. Не съграждат нищо, а вместо това се изхранва като краде от честните и благочестиви хора. Можем само да се надяваме, че един ден Лигата на Светлината ще надделее и прочисти Стария свят от тези противни създания. Гоблинът трябва да бъде избягван на всяка цена!
Имп
Странно същество, много малко и с розова кожа. Импът притежава изключителна грозота, породена от огромните му нос и уши, а също и от ситните му, подли очички. Склонно е да лъже всеки, изпречил се на пътя му, но е в общи линии безобиден, тъй като е малък и поради това, немощен.
Великан
Както импът прилича на дребен и грозен човек, така и великанът прилича на едър грозен човек. Прекомерните му ръст и тегло, съчетани с ниската му интелигентност, означават, че великанът трябва да бъде избягван винаги. За щастие, той е едно от най-редките Чеда на Демоните и се надяваме, че скоро ще бъде неприятна историческа бележка.
Трол
Разпознава се лесно заради тъмнозелената си кожа. Тролът е огромен звяр, макар и не така голям, колкото великана. Има теории, че тези създания не са Чеда на Демоните, а са произлезли от скали, в които по магически път е вдъхнат живот. Няма съмнение, че Тролът е по-интелигентен от една скала, но Лигата на Светлината настоява, че да се вярва, че тези създания са нещо различно от Чеда на Демоните, е опасно заблуждение.
Не може и не бива да има изключения, когато се върви по Пътя на Светлината!
Благодарности
Едно голямо благодаря за моя агент Джейн Финиган и за всички от „Лютиенс и Рубинщайн“. Благодаря на моите приятели и колеги за помощта и подкрепата, която ми оказаха по всевъзможни начини и специално благодаря за онези, които прочетоха и коментираха суровия вариант на текста. Благодаря на Ан-Мари Долтън за безценните съвети, които ми даде в началото („първо напиши книгата“). Благодарности и за невероятния тим на DFB — невероятния ми редактор Саймън Мейсън, Кирстен, Хана, Дейвид и Тилда. И накрая, но не и по значение, благодаря на Марк, Верити и Катрина, които обичам и които ме търпяха.
Интервю
И сега специално за българските читатели — интервю с Конрад Мейсън, авторът на „Демонската стража“!
Уважаеми господин Мейсън,
Преди всичко искам да ви благодаря за интервюто. За мен то е голяма чест. Убеден съм, че и българските фенове ще се зарадват много да го прочетат. Ето и моите въпроси…
Как започнахте да пишете и защо избрахте фентъзи-жанра?
И преди „Демонската стража“ съм се опитвал да пиша разни истории, но нищо не се получаваше. Нещата се промениха, когато един ден написах няколко абзаца за контрабандист, чийто кораб пристига в пристанище посред буря и носи тайнствен товар. Исках да разбера какъв е товарът и затова продължих да пиша! А фентъзито го обичам, тъй като в него съм свободен да напиша всичко, което поискам. Могат да се случват всякакви странни неща, които в реалния свят биха били невъзможни.
Светът на „Демонската стража“ е много оригинален и различен от това, което обикновено намираме било в епичното, било в детско-юношеското фентъзи. Как го създадохте и какво ви вдъхнови за него?
Благодаря ти за въпроса! Когато бях по-млад се интересувах живо от злодеите в традиционните фентъзи истории и по-специално от орките във „Властелинът на пръстените“. Така и не разбрах защо са зли и затова ми се искаше да създам свят, в който това да си орк, гоблин или трол да не те прави непременно зъл. След това се замислих как ли би изглеждал един свят, в който времената на мрачните владетели и драконите са останали назад. Така ми хрумна да създам свят, който да отговаря на нашата история от 18-ти век с пирати.