— Чуйте ме! — викна Еди. — Не бива да оставаме тук долу! Цялата планина гори! Трябва да излезем навън.
— Видях път нагоре там отзад — каза мъжът на име Фрост. — Една хоризонтална галерия се е отворила при експлозията. Видях луната в дъното на тунела.
— Води — нареди Еди.
Въоръжените мъже ги заблъскаха и ги насочваха с дулата на оръжията си през тъмните и пълни със задушлив пушек тунели. Двама от последователите на Еди продължаваха да влачат изпадналия в безсъзнание Хейзълиъс за мишниците. Движейки се в мръсния полумрак, прекосиха друг голям забой. Лъчите танцуваха в сивкавия прах и разкриха голямо хлътване и същинска планина от боклуци, над която се виждаше дълга и тъмна дупка в тавана. Форд жадно пое хладния чист въздух, който струеше отгоре.
— Насам!
Започнаха да се катерят по купчината, като се препъваха по хлъзгавия сипей, а край тях трополяха надолу камъни.
— Нагоре от бездънната яма на Абадон! — кресна Еди победоносно. — Звярът е окован!
Начело на тълпата двама последователи издърпаха Хейзълиъс нагоре през назъбения отвор в каменния таван, а останалите бяха избутани нагоре от хората с оръжия. Отворът водеше към по-висок забой, а оттам — в друга шахта, в дъното на която Форд за миг мерна светлина — проблесна и бързо изчезна една-единствена звезда на нощното небе. Форд последва Еди и шайката му и излезе през дългата диагонална пукнатина на нощното плато. Въздухът миришеше на горящ бензин и на пушек. Целият хоризонт на изток гореше. Червено-черни облаци пушек се носеха по небето и закриваха луната. Земята продължаваше да се тресе, а от време на време някой и друг пламък отскачаше на трийсетина и повече метра нагоре като оранжево-червено знаме, което плющи в нощта.
— Насам! — извика Еди. — Ето там на откритото!
Прекосиха едно пресъхнало място и спряха в една широка и песъчлива вдлъбнатина до грамадна умряла пиния. Форд поне успя да се доближи достатъчно до Кейт, за да я попита:
— Добре ли си?
— Да, но Джули и Алан са мъртви — затрупани са.
— Тишина! — кресна Еди. Пристъпи спокойно на откритото място. Форд се смая от преобразяването му. Спокоен и самоуверен, с вече властни движения. В колана му беше пъхнат револвер „Супер Блекхоук“ A .44. Направи няколко крачки и се извърна към тълпата, явно мислейки се за Божи отмъстител на земята.
Еди се обърна и вдигна ръка:
— Бог ни изведе от робството в Египет. Благословен да е!
Паството му, което вече се състоеше едва от няколко десетки богомолци, ревна в отговор: „Благословен да е!“
Еди се наведе над легналия по гръб учен, който отвори очи — явно идваше на себе си.
— Изправете го — тихо нареди Еди. Посочи Форд, Инес и Чечини. — Дръжте го здраво.
Те се пресегнаха и възможно най-внимателно вдигнаха Хейзълиъс на здравия му крак. Форд се смая, че този мъж все още беше жив, да не говорим, че бе в съзнание.
— Вижте лицето му — обърна се към тълпата Еди, — това е лицето на Антихриста. — Вървеше в кръг и гласът му отекваше гръмовно: — „Звярът биде хванат, а с него заедно и лъжепророкът, който бе вършил личби пред него… И двамата бидоха живи хвърлени в огненото езеро със запален жупел!“
Приглушен гърмеж метна във въздуха далечно огнено кълбо, което зловещо освети случващото се. Оранжевата светлина за кратко очерта силуета на мършавото лице на Еди и подчерта почернелите му хлътнали бузи и потъналите му надълбоко очи.
— Весели се… защото Бог е отсъдил съдбата ти.
Тълпата ревна одобрително и Еди вдигна ръце.
— Воини на Христа, това е тържествен момент. Заловихме Антихриста и неговите ученици и сега Божията присъда очаква всички нас.
Хейзълиъс вдигна глава. За изненада на Форд ученият насочи към Еди презрителна усмивка — наполовина усмивка, наполовина гримаса — и каза:
— Извинете, че ви прекъсвам, проповеднико, но Антихристът иска да каже няколко не толкова прочувствени думи на вашето знаменито паство.
Еди вдигна ръце:
— Антихристът говори.
Хейзълиъс отново се опита да проговори. Еди пристъпи смело напред.
— Какво богохулство ще се откъсне от устните ти сега, Антихристе?
Хейзълиъс вдигна глава и гласът му прозвуча по-силно.
— Дръж ме — каза той на Форд, — не позволявай да се огъна.
— Не съм сигурен, че това е умно — прошепна в ухото му Форд.
— Защо не? — мрачно прошепна Хейзълиъс. — Ако ще се мре, нека да е по моя начин.
— Антихристът ще говори — повтори Еди, а в спокойния му глас се долавяше лека ирония. — Воини на Христа, чуйте думите на лъжепророка.
74.