Бигей се приведе и започна да наблюдава, а Беченти се притаи до него.
Еди вдигна ръце:
— Нему се дадоха уста, които говореха големи думи и богохулства! Мои братя християни, Антихристът ще говори! Станете заедно с мен свидетели на това богохулство!
Хейзълиъс се опита да говори. Горящата Изабела проблясваше някъде отзад, а завесите и колоните от пламъци се издигаха нагоре и се разпростираха. Гласът му бе заглушен от поредица силни експлозии в далечината. Започна отново с по-силен глас:
— Пастор Еди, съжалявам, че ще ви разочаровам. Имам да съобщя само едно нещо. Тези хора не са мои ученици и аз не съм направил нищо лошо. Правете с мен каквото искате, но тях пуснете.
— Лъжец! — кресна някой от тълпата.
— Богохулник!
Еди вдигна ръка, за да ги удържи, и тълпата отново притихна.
— Никой не е невинен — извика той. — Ние всички сме грешници пред разгневения Бог. Само Божията милост ни спасява.
— Остави ги на мира, откачено копеле!
„Няма голям шанс за това“, помисли си Форд и огледа шайката на Еди, която крещеше яростно и искаше кожата на Хейзълиъс.
Хейзълиъс отпадна и здравия му крак се огъна.
— Вдигни го горе! — кресна Еди.
Кейт се приближи до Форд и му помогна да издърпа учения нагоре.
Еди се извърна и прорева:
— Настъпи денят на Божия гняв!
Тълпата се люшна към Хейзълиъс, хората се струпаха край него и го заблъскаха насам-натам като парцалена кукла. Удряха го, блъскаха го, плюеха върху му, биеха го с пръчки. Един човек го раздра с парче кактус чола.
— Вържете го за това дърво!
Повлякоха го към една огромна изсъхнала пиния, а тълпата се бореше с него като тромав стокрак звяр. Вързаха едната му китка, преметнаха въжето през един здрав клон и здраво го издърпаха, после направиха същото с другата китка и вързаха ръцете му, така че Хейзълиъс наполовина стоеше на крака и наполовина висеше с раздалечени ръце. Дрехите висяха на парцали от мръсното му тяло.
Изведнъж Кейт се отскубна, спусна се напред и прегърна Хейзълиъс.
Тълпата избухна в гневни викове, а няколко мъже грабнаха Кейт, дръпнаха я назад и я хвърлиха на земята. Един приличен на плашило мъж с квадратна брада се откъсна от тълпата и я ритна, още докато беше на земята.
— Копеле! — кресна Форд. Удари мъжа в челюстта, блъсна друг настрани и си проправи път към Кейт, но тълпата го притисна и го повалиха на земята с юмруци и с тояги. На прага на безсъзнанието, той почти не усети случилото се след това.
Ревът на мотоциклет се разнесе в края на тълпата, а после двигателят изпърпори и угасна. Прозвуча дълбок и авторитетен глас:
— Поздрав, християни!
— Доук! — завикаха хората. — Доук дойде!
— Доук! Доук!
Тълпата се раздели и един грамаден като планина мъж влезе в пръстена, облечен с джинсово яке с откъснати ръкави, с татуирани мускулести ръце, с голям сребърен кръст, провесен на сребърна верижка на шията му и с преметната през рамо карабина. Дългата му руса коса се вееше на вятъра, предизвикан от пожарите.
Той се обърна и прегърна Еди.
— Христос да е с теб! — Освободи Еди от прегръдката си и се завъртя към тълпата. Доук излъчваше непосредствено обаяние, което допълваше суровостта на Еди.
Със загадъчна усмивка Доук бръкна в някаква чанта и извади бутилка от кока-кола, пълна с прозрачна течност, развъртя капачката, хвърли я и пъхна парцал в отвора, като остави единия му край свободен. След това задържа парцала на място с два пръста и разклати бутилката. Вдигна я и тълпата ревна. Миришеше на бензин. С другата си ръка вдигна една пластмасова запалка, докато и двете му ръце се оказаха над главата. Размаха ги напред-назад и направи пълен кръгом като рокзвезда на сцената.
— Дърва! — извика той с дрезгав глас. — Донесете дърва!
— „И който не бе записан в книгата на живота, биде хвърлен в огненото езеро!“ — произнесе Еди. — В Библията ясно е казано. Онези, които не са приели Исус за свой спасител, ще бъдат хвърлени във вечния огън. Така иска Бог, братя християни!
— Изгорете го! Изгорете Антихриста! — ревна в отговор тълпата.
— „Дяволът, който ги лъстеше, биде хвърлен в огненото и жупелно езеро, дето е звярът и лъжепророкът.“ — продължи Еди.
— Престанете! В името на бога, не го правете! — провикна се Кейт.
Купчини сухи клони от пинии, бодили от кактуси и чаени храсти се предаваха над главите на тълпата и бяха струпвани в основата на дървото. Купчината клони започна да расте.
— Това отсъжда Бог за невярващите — нареждаше Еди, крачейки напред-назад пред растящата купчина. — „Те ще бъдат мъчени дене и нощем вовеки веков.“ Това, което правим, е позволено от Бога и е потвърдено в Библията. Ето ви цитат от Откровение 14:11: „Димът от мъчението им ще се издига вовеки веков: няма да имат покой ни денем, ни нощем.“