Двама агенти се качиха в колата заедно с него, по един от двете му страни, натъпкаха го на седалката, закачиха белезниците му за един лост и закопчаха колана на седалката му.
Вратата се затръшна и заглуши врявата отвън. Гърдите на Спейтс се повдигнаха от силно и задушаващо го ридание, пое си още въздух.
— Допускате ужасна грешка! — виеше той, когато полицейската кола се откъсна от бордюра. — Не ви трябвам аз, а Кроули!
77.
Форд погледна в дулото на револвера, а лъскавото стоманено око също се впери в него. Неволно на устата му дойдоха думите от изповедта. Той се прекръсти и прошепна: в името на Отца и Сина и Светия Дух…
— Слава на Бога! — избумтя нечий глас в изпълнената с очакване тишина. Всички се обърнаха.
Появи се един навахо, пеша, изскочи от тъмното, облечен с риза от еленова кожа и вързал кърпа на главата си. Водеше няколко коня, стискаше пистолет в едната си ръка и го размахваше над главата си. — Слава на Бога и на Исус! — каза той и си запробива път през тълпата, която се раздели, за да го остави да мине.
Форд позна Уили Беченти.
Еди продължи да се цели в него.
— Слава на Бог и на Исус! — отново се провикна Беченти и поведе конете право към тях, като принуди коленичилите хора да се дръпнат. — Слава на добрия Бог! Амин, братко!
— Слава на Бога! — долитаха механичните отговори. — Слава на Исус!
— Приятелю християнин — обади се Доук и се изправи, — кой си ти?
— Слава на Исус! — отново се провикна Уили. — Ние се братя в името на Христос! Дойдох да се присъединя към вас!
Конете бяха неспокойни, подскачаха и пръхтяха нервно, хората се бояха от тях и се отдръпваха. Зад конете на червеникавата светлина се появи още една фигура, яхнала кон и подканяща животните отзад. Форд позна шамана Нелсън Бигей. Беченти спря неспокойната група коне точно пред учените, животните се скупчиха едно до друго, въртяха очи, мятаха глави и бяха почти неконтролируеми. Настана истинска суматоха.
Тълпата се разпръсна, хората се защураха насам-натам, пазейки се от тежките копита и озъбените разпенени муцуни.
— Какво правиш с тези коне! — сърдито кресна Еди и също отстъпи назад.
— Искаме да се присъединим към вас! — изумено го изгледа Беченти като кръгъл идиот. Предният кон се опита да се дръпне, Уили „изпусна“ въжето на конете и го настъпи, за да го възпре. — Опа, кучи син такъв! — викна Беченти. Наведе се рязко да вдигне края на въжето. При това бързо движение заговори на групата припряно и едва чуто: — Като дам знак, скачате на конете и изчезваме веднага.
Доук пристъпи на откритото място и застана пред Еди и Форд.
— Добре, приятел, по-добре кажи кой си и какво каза току-що на затворниците.
— Чу ме, човече — провлече Беченти пискливо, — аз съм свой, християнин! И аз искам да участвам. Помислих си, че може да ви дотрябват коне!
— Пречиш на делото ни, идиот такъв! Махни тези коне оттук!
— Разбира се, разбира се… извинявай, човече, просто се опитах да помогна. — Беченти се извърна. — Спокойно, кончета! — провикна се той и дивашки размаха ръце. — Спокойно! Хо! Спокойно!
Виковете му само допълнително раздразниха конете. Беченти грабна юздите им и започна да ги обръща, за да ги изведе обратно отзад, само че явно не успяваше да се справи с животните. Когато те не се обърнаха и той размаха пред тях едно навито ласо, конете внезапно рязко се завъртяха, принудиха Еди и Доук да отстъпят назад и се наместиха между тях и пленниците. Един от конете се изправи на задните си крака и тълпата отстъпи още по-назад.
— Махни конете, копеле! — кресна Доук побеснял и се опита да ги избута.
— Слава на Исус и на светците! — отново размаха пистолета над главата си Уили и изкрещя: — Сега!
Форд грабна Кейт за ръката и я метна на един дорест кон, а Беченти хвърли Чън на едно петнисто индианско пони, после дръпна Чечини зад себе си на сиво-жълтеникав кон. Инес се метна на червеникавокафяв жребец и след по-малко от десет секунди всички бяха на конете, някои по двама.
Доук се опита да си проправи път със сила през струпалите се хора и кресна:
— Спрете ги! — Пресегна към пушката и я измъкна от кобура на рамото си.
Еди вече беше вдигнал пистолета и се целеше във Форд.
— Слава на Бога! — крещеше Беченти. Завъртя коня си и копитата връхлетяха върху пастора. Той стреля, не улучи и падна, а в този момент индианецът светкавично връхлетя върху Доук, който изпусна пушката си и залитна назад. Беченти вдигна навитото ласо. Размаха го и кресна: — Иииааа!
Възбудените коне не се нуждаеха от повторна покана. Те се втурнаха сред хората, разпръснаха ги и излетяха на свобода. След като се измъкнаха, Беченти рязко зави надясно и ги поведе към прикритието на песъчлива клисура. Зад гърба им избухна безредна стрелба, разпокъсани изстрели в мрака, но те вече бяха на сигурно място в клисурата и куршумите просто свистяха над главите им.