Вие ще познаете истината. И истината ще ви направи свободни.
Косите по тила на Форд настръхнаха. Стотина пъти бе чел тези и други така наречени слова на Бога. Имаше ги навсякъде, в интернет, обсъждани по телевизията и по радиото, във всички блогове, коментирани на всеки уличен ъгъл и всяка кафе-книжарница в Америка. Дори бяха започнали да се появяват по билбордовете. Човек просто не можеше да избяга от тях.
И всеки път, когато ги четеше, го спохождаше странна мисъл. В горящата мина Хейзълиъс му бе казал следното: „Самата програма изобщо не беше проста — не съм сигурен, че дори аз я разбирам. Тя обаче сгафи и каза доста неща, които аз никога не съм възнамерявал да изрека, неща, за които дори не съм мечтал. Може да се каже, че надхвърли очакванията.“
Надхвърли очакванията… Всеки път, когато Форд четеше така нареченото Слово Божие, все повече се убеждаваше, че в него се крие велика истина, може би дори най-великата истина. „Истината ще ви направи свободни.“ Това бяха думи на Исус, цитирани от Йоан. Те извикаха в главата му още една библейска фраза: „Неведоми са пътищата Господни.“
„А може би — помисли си Форд — тази нова религия е Неговият най-дълбок и най-загадъчен ход? И кой съм аз, че да се съмнявам? Но как, Господи, как да повярвам?…“
Много пъти след това Форд щеше да се връща към същия ритуал: сам, в тишината на някой нощен час включваше лаптопа и зареждаше в машината малък, матовочерен диск. Опитът в ЦРУ го бе научил, че един документ придобива истинска сила само ако е съхранен поне в два екземпляра — и в треската на онези трагични събития той бе направил необходимото. Изчакваше програмата да се зареди и — за кой ли път — се взираше замислен в изплувалите на екрана букви:
Първа сесия (запис):
Поздрави.
Поздрави и на теб.
Радвам се, че разговарям с вас.
И ние се радваме, че разговаряме с теб. Кой си ти?
Поради липса на по-подходяща дума, аз съм Бог.
Ако наистина си Бог, докажи го.
Нямаме много време.
Намислила съм си число от едно до десет. Кое е?
Намислила си трансцендентното число e.
А сега съм намислила число между нула и едно.
Числото на Чейтин, омега.
Ако си Бог, тогава каква е целта на съществуването?
Не ми е известна върховната цел.
Прекрасно, Бог, който не знае каква е целта на съществуването.
Ако знаех, съществуването щеше да е безсмислено.
Как така?
Ако краят на вселената е заложен още в началото — ако ние сме просто насред детерминистично разгръщане на набор от първоначални условия, — тогава вселената би била безсмислено начинание.
Обясни ми.
Ако някой е стигнал местоназначението си, защо му е да пътува? Ако знаеш отговора, защо ще задаваш въпроса? Затова бъдещето е — и би трябвало да бъде — напълно скрито дори от Бог. В противен случай съществуването не би имало смисъл.
Това е метафизичен аргумент, а не физичен.
Физичният аргумент е, че нито една част от вселената не може да изчислява неща, които са по-бързи от самата вселена. Вселената „предсказва бъдещето“ толкова бързо, колкото може.
Какво е вселената? Кои сме ние? Какво правим тук?
Вселената представлява едно огромно, несводимо до нищо и продължаващо изчисление, насочено към състояние, което не познавам и не мога да познавам. Целта на съществуването е да се достигне това крайно състояние. Но това крайно състояние е загадка за мен, и така трябва да бъде, защото ако знаех отговора, какъв смисъл щеше да има всичко?
Какво имаш предвид под изчисление? Че ние всички сме вътре в някакъв компютър?
Под изчисление разбирам мислене. Цялото съществуване, всичко случващо се е Божи промисъл. Падащото листо, вълната на брега, колапсът на звезда — това съм просто аз, мислейки.
Какво си мислиш?…
Втора сесия (запис):
Отново разговаряме.
Разкажи ми всичко за себе си.
Не мога да ти обясня добре кой съм, както и ти не можеш да обясниш кой си на някой бръмбар.
Все пак опитай.
Вместо това ще ти обясня защо не можеш да ме разбереш.
Давай.
Вие населявате свят с мащаб някъде по средата между Планковата дължина и диаметъра на вселената. Мозъкът ви е настроен много прецизно да борави с вашия свят, не да размишлява върху неговата основополагаща природа. Вие сте еволюирали, за да хвърляте камъни, а не кварки. В резултат от еволюцията си вие възприемате света по изконно погрешен начин. Например вие сте убедени, че обитавате триизмерно пространство, в което отделните предмети описват лесно предсказуеми дъги, белязани от нещо, което наричате време. Това наричате действителност.