Добре, да започнем пак отначало. Кой всъщност си ти, по дяволите?
По причини, които вече обясних, не можеш да узнаеш кой съм. Думата Бог е близо, но въпреки това е крайно бедно описание.
Ти част от вселената ли си, или си нещо отделно?
Нищо не е отделно. Всички сме едно.
Защо съществува вселената?
Вселената съществува, защото е по-проста от нищо. Затова съществувам и аз. Вселената не може да е по-проста, отколкото е. Това е физичният закон, от който произтичат всички останали.
Какво може да е по-просто от нищо?
„Нищо“ не може да съществува. Това е непосредствен парадокс. Вселената е състоянието, което е най-близо до нищо.
Ако всичко е толкова просто, защо вселената е толкова сложна?
Сложната вселена, която виждате, е неочаквано свойство от нейната простота.
И каква е тази дълбока простота, която е в сърцевината на всичко?
Това е реалността, която ще смаже съзнанието ви.
Ако си толкова умен, би трябвало да можеш да я обясниш на нас, горките и потънали в невежество човешки същества. Да не искаш да кажеш, че до такава степен не познаваме действителността, че физичните ни закони са измамни?
Вие сте създали физичните си закони въз основа на предположението за съществуването на време и на пространство. Всичките ви закони се основават на относителни построения. Това е невалидно. Скоро високо ценените ви предположения за истинския свят ще се сринат и ще изгорят. От пепелта ще изградите нов вид наука.
Ако физичните ни закони не са верни, как така науката ни има такива удивителни успехи?
Нютоновите закони за движението, макар и неверни, са били достатъчни, за да изпратят хора на луната. Същото важи и за законите ви: те са приложими с приближения, които в основата си са неправилни.
А как могат да се изградят законите на физиката без времето и пространството?
Губим си времето, като предъвкваме метафизични понятия.
А какво би трябвало да обсъждаме?
Причината да дойда при вас.
И каква е тя?
Имам задача за вас.
Е, защо не ни кажеш каква е задачата ни?
Великите монотеистични религии бяха необходим етап от развитието на човешката култура. Задачата ви е да насочите човешкия род към следващата система от вярвания.
И коя е тя?
Науката.
Това е нелепо — науката не може да бъде религия!
Вие вече поставихте началото на нова религия, обаче не го забелязвате. Някога религията е била начин за осмисляне на света. Сега науката е поела нейната роля.
Науката и религията са различни неща. Те задават различни въпроси и изискват различни доказателства.
И науката, и религията търсят едно и също: истината. Двете не може да се помирят. Сблъсъкът на мирогледа вече е налице и се влошава. Науката вече е отхвърлила повечето основни вярвания на религиите в световната история и е предизвикала неразбория в тях. Задачата ви е да помогнете на човечеството да начертае път за излизане от кризата.
Да не мислиш, че фанатиците от Близкия изток или пък от Библейския пояс ще клекнат и ще приемат науката като нова религия? Това е налудничаво.
Ще предадете на света думите ми и ще разкажете за случилото се тук. Не подценявайте силата ми — силата на истината.
И накъде ще тръгнем с тази нова религия? Какъв е смисълът? Кой се нуждае от нея?
Непосредствената цел на човечеството е да преодолее ограниченията на биохимията. Трябва да освободите съзнанието си от плътта на телата си.
От плътта ли? Не разбирам.
Плът. Нерви. Клетки. Биохимия. Средството, с което мислите. Трябва да освободите съзнанието си от плътта.
Как?
С помощта на компютри вече сте започнали да обработвате информация отвъд чисто плътското си съществуване. Скоро ще откриете начин да обработвате информация посредством квантови компютри, които ще ви помогнат да впрегнете квантовите процеси в света около вас като средство за обработка на данните. Вече няма да се налага да строите машини с цел обработка на информация. Ще се разширите във вселената, буквално и преносно, както и други интелигентни същности преди вас са се разширили. Ще избягате от затвора на биологичния интелект.
И после какво?
С течение на времето ще се свържете с други разпрострели се интелекти. Всички тези свързани интелекти ще открият начин да изградят състояние на съзнанието, което ще прозре простата реалност, залегнала в основата на съществуването.
И каква е тя? За това ли е всичко?
Не. Това е само прелюдия към по-голяма задача.