Отново отмереното тиктакане на часовника.
— Лъчите са насочени и фокусирани — обяви Рей Чън. — Яркост 14 тера-електрон волта.
— Изабела работи добре — каза Волконски.
— Всичките ми системи са зелени — оповести Чечини, специалистът по елементарните частици.
— А сигурността, господин Уордлоу?
Началникът на разузнавателния отдел Уордлоу се обади от своя наблюдателен пулт:
— Само кактуси и койоти, сър.
— Добре, време е — рече Хейзълиъс и направи наситена с драматизъм пауза. — Кен? Съедини лъчите.
Долби усети как пулсът му се учестява. Докосна шайбите с подобните си на паешки пипала пръсти и ги намести с леко докосване като на пианист. След това изтрака няколко команди на клавиатурата.
— Контакт.
Изведнъж големите плоски монитори оживяха. Във въздуха внезапно се разнесе мелодичен звук, който идваше едновременно от всякъде и от никъде.
— Какво е това? — попита притеснено Мърсър.
— Милиарди частици, които минават през детекторите — отговори Долби. — Настройва висока вибрация.
— Боже, звучи като монолита2 през 2001…
Волконски надаваше възбудени крясъци като същинска маймуна. Никой не му обръщаше внимание.
На централния панел се появи изображение — Визуализатора. Долби унесено впери поглед в него. Приличаше на огромно цвете — искрящи струи светлина излизаха от една-единствена точка, въртяха се и се извиваха, сякаш се опитваха да се откопчат от екрана. Той наблюдаваше благоговейно наситената красота на изображението.
— Контактът е успешен — обяви Рей Чън. — Лъчите са фокусирани и насочени. Боже, подредени са съвършено!
Радостни възгласи и накъсани ръкопляскания.
— Госпожи и господа — поде Хейзълиъс, — добре дошли на брега на Новия свят! — каза той и направи жест към Визуализатора. — Свидетели сте на енергийна плътност, невиждана във Вселената от времето на Големия взрив. — Сетне се обърна към Долби: — Кен, моля те, увеличавай мощността с по една десета до деветдесет и девет.
Неземният звук леко се засили, докато Долби тракаше по клавиатурата.
— Деветдесет и шест — обяви Кен Долби.
— Яркост 17,4 тера-електрон волта — каза Чън.
— Деветдесет и седем… Деветдесет и осем…
Екипът потъна в напрегнато мълчание и вече се чуваше само жуженето, изпълнило подземната контролна зала, сякаш скалите наоколо пееха.
— Лъчите все още са фокусирани — каза Чън. — Яркост 22,5 тера-електрон волта.
— Деветдесет и девет.
Звукът, който издаваше Изабела, бе станал по-висок и по-чист.
— Един момент — обади се Волконски и се приведе над свръхмощния компютър. — Изабела е… бавна.
Долби рязко се извърна:
— С хардуера всичко е наред. Сигурно е поредната засечка на софтуера.
— Проблемът не е в софтуера — заяви Волконски.
— Може би трябва да спрем — обади се Мърсър. — Някакви данни за образуването на миниатюрна черна дупка?
— Не — каза Чън. — Няма и следа от радиацията на Хокинг.
— Деветдесет и девет и пет — оповести Долби.
— Само че аз получавам заредена струя на 22,7 тера-електрон волта — съобщи Чън.
— Каква? — попита Хейзълиъс.
— Непознат резонанс. Погледни.
От двете страни на цветето на централния монитор се бяха образували две проблясващи червени издатини като неистово размахани уши на клоун.
— Твърдо разпръсване — каза Хейзълиъс. — Вероятно глуони. Възможно е да е свидетелство за гравитация на Клайн.
— Няма начин. Не и при тази яркост — възрази Чън.
— Деветдесет и девет и шест.
— Грегъри, мисля, че трябва да задържим мощността на това ниво — каза Мърсър. — Твърде много неща се случват наведнъж.
— Естествено е да виждаме непознати резонанси — отговори Хейзълиъс не по-силно от другите, но прозвуча някак по-отчетливо от тях. — На непозната територия сме.
— Деветдесет и девет и седем — съобщи Долби. Имаше пълна вяра в машината си. Можеше да я доведе до сто процента и дори отвъд, ако се наложеше. Тръпки го побиваха, като си помислеше, че в момента изсмукват повече от една четвърт от тока на язовира „Хувър“. Точно затова трябваше да правят опитите си посред нощ — тогава потреблението на електроенергия беше най-ниско.
— Деветдесет и девет и осем.
— Получаваме някакво наистина огромно и непознато взаимодействие — каза Мърсър.
— Какъв ти е проблемът, кучко? — кресна Волконски на компютъра.
— Казвам ви, бъркаме с пръст в пространство на Калуца-Клайн — каза Чън. — Това е невероятно.
2
Енигматичната машина с извънземен произход от култовите романи на Артър Кларк „2001: Космическа Одисея“ и „2010: Одисея–2“. — Бел.ред.