— Задачата ти е да се присъединиш към екипа от учени като антрополог и да се наложиш като свръзка с местната общност — каза Локууд. — Изслушай тревогите им. Сприятели се, успокой всички.
— А ако това не свърши работа?
— Неутрализирай влиянието на Бигей.
— Как?
— Изрови някаква мръсотия от миналото му, напий го, снимай го в леглото с муле, пет пари не давам.
— Ще приема това като неудачен опит за шега.
— Да, да, разбира се. Ти си антрополог, би трябвало да знаеш как да се справиш с тези хора.
Усмивката на Локууд беше вяла, съвсем обща.
Настана мълчание, което Форд най-накрая наруши с въпрос:
— Каква е истинската задача?
Локууд сключи ръце и се приведе напред. Усмивката му стана по-широка.
— Разбери какво всъщност се случва там, по дяволите.
Форд чакаше.
— Антропологията ти е за прикритие. Истинската ти задача трябва да остане в пълна тайна.
— Ясно.
— Изабела трябваше да бъде калибрирана и пусната преди осем седмици, обаче те все още се мотаят. Казват, че не могат да я пуснат. Измислят си какви ли не извинения — бъгове в софтуера, лоши магнитни намотки, теч от покрива, скъсани кабели, компютърни проблеми и какво ли още не. Отначало се вързах на извиненията, но сега съм убеден, че не ми казват истината. Нещо не е наред и според мен ни лъжат какво е то.
— Разкажете ми за хората.
Локууд се облегна назад и си пое въздух:
— Както сигурно знаеш, Изабела е творение на физика Грегъри Норт Хейзълиъс, който ръководи избрания лично от него екип. Най-умните и най-способните в Америка. ФБР ги проучи щателно, така че няма съмнение в лоялността им. Освен това има висш служител по охраната от МЕ и психолог.
— Министерството на енергетиката ли? Те какво общо имат?
— Една от основните изследователски цели на проекта „Изабела“ е да потърси необичайни нови видове енергия — ядрен синтез, мини черни дупки, материя/антиматерия. Формално МЕ ръководи проекта, макар че, ако ми позволиш да бъда откровен, на този етап аз командвам шоуто.
— А психологът? Каква е неговата роля?
— Там всичко прилича на проекта „Манхатън“ — изолираност, високо ниво на сигурност, продължителни часове работа, далеч от близките. Средата предизвиква силен стрес. Искахме да бъдем сигурни, че никой няма да откачи.
— Разбирам.
— Екипът замина там преди десет седмици, за да пусне Изабела. Очакваше се всичко да отнеме най-много две седмици, но те продължават да работят.
Форд кимна.
— А междувременно използват адски много електричество — във върховата си мощност Изабела харчи мегавати, колкото средно голям град. Пускат проклетата машина на стопроцентна мощност отново и отново, а през цялото време твърдят, че не работи. Притисна ли Хейзълиъс за подробности, той има обяснение за всичко. Придумва те и те подлъгва, докато не те убеди, че черното е бяло. Само че нещо не е наред и те го крият. Възможно е да е проблем с оборудването, със софтуера, един Бог знае с какво, дори проблем с хората. Само че се случва в ужасно време. Вече е септември. Президентските избори са след два месеца. Моментът е адски неподходящ за скандал.
— Защо се казва Изабела?
— Главният инженер Долби, който оглавява екипа на проектантите, я кръсти така. И името си остана — звучи много по-хубаво от СПУЧ II, каквото е официалното име. Може приятелката му да се казва Изабела или нещо подобно.
— Спомена за висш служител по охраната. Какво знаем за него?
— Казва се Тони Уордлоу. Бивш командос от Специалните части, отличил се в Афганистан, преди да се присъедини към разузнавателната служба на МЕ. Първокласен служител.
Форд се замисли за миг, след това отново се обади:
— Стан, не разбирам добре какво ви кара да смятате, че онези момчета не казват истината. Може би наистина имат проблеми?
— Уайман, имам най-безпогрешният нюх за гадости в града и със сигурност в Аризона не ми мирише на „Шанел 5“. — Той се наведе напред. — Членовете на Конгреса и от двете страни вече точат ножовете си. Първия път изгубиха, но сега надушват реванш.
— Звучи ми типично за Вашингтон — построяваш машина за четирийсет милиарда долара, а после отрязваш финансите за работата й.