— Самаряни, а?
— В Дрейк се намират и такива.
Излязоха на двора и поеха по напукания бетон. Неколцина от мъжете извърнаха глави към тях. Дики Строс се появи от някаква ниска сграда, видя ги и се закова на място. Държеше омазнен парцал.
— Хей, Дики — подвикна Коул. — Ела насам да си поговорим.
Дики се обърна и хукна към сградата.
— Спри! — извика след него Коул. — Искаме само да поговорим.
Пулър вече се беше насочил към вътрешността на гаража.
Двама мъже, които работеха по моторите си, му препречиха пътя. И двамата бяха по-възрастни от него и много яки. Бяха завързали цветни кърпи на главите си и гледаха самоуверено. Имаха огромни ръце и набъбнали мускули — като хора, които си вадят хляба с тежък физически труд.
— Отдръпнете се от пътя ми! — заповяда Пулър и им показа значката си. — Веднага!
— Това е частна собственост — небрежно отвърна единият. — Покажи ми съдебна заповед.
— Пуснете го да мине — обади се Коул.
— Искам да говоря с него, нищо повече — каза Пулър.
— А пък аз искам да ти видя заповедта — отсече онзи.
— Този сграда е изоставена.
— На такава ли ти прилича бе, лъскач? — изръмжа другият.
Коул посегна към пистолета си, но в същия момент първият сложи ръка на рамото на Пулър и миг по-късно се просна по очи на циментовия под. От смаяното му изражение личеше, че няма представа как се е озовал там. Приятелят му нададе дрезгав рев и се втурна напред. Със светкавично движение Пулър хвана ръката му и я изви назад и надолу. Мъжът се строполи редом до първия.
— Помръднете ли, ще свършите в болницата! — изръмжа Пулър. — Не се бъркайте в нещо, което не ви влиза в работата!
Двамата покорно останаха на цимента.
Пулър изправи гръб, но в същия момент отгоре му връхлетя Франк — огромният приятел на Дики, който изскочи от тъмната вътрешност на гаража. Носът му беше бинтован, а под очите му все още тъмнееха отоците от скорошното съприкосновение с главата на Пулър. Държеше с две ръце дебела дъска.
— Сега ще си платиш за всичко! — излая той и вдигна дъската над главата си.
В същия миг екна изстрел. Куршумът свирна покрай ушите му и отнесе част от дървото.
Всички се обърнаха. Кобрата на Коул беше насочена в слабините на Франк.
— Искаш ли да имаш деца или не? — заплашително процеди тя.
Франк прикри слабините си с две ръце и бързо отстъпи назад.
Без да губи нито секунда, Пулър се обърна и хукна към задния изход.
Моторът на Дики изскочи иззад ъгъла и се понесе към него. Той беше успял да си сложи каска и това наложи светкавична промяна на тактиката.
Пулър измъкна пистолета си, прицели се и проби задната гума. Моторът поднесе, изхвърли Дики от седалката и се преобърна на седем-осем метра от него.
Две секунди по-късно Пулър сграбчи яката му и го изправи на крака.
— Щеше да ме убиеш! — изскимтя Дики.
— Ако бях гръмнал предната ти гума, да — отвърна Пулър. — Но така само си натърти задника.
Коул се изправи до тях и прибра кобрата в кобура си.
— Абе ти нормален ли си? — кресна тя. — Какви са тези изпълнения?
— Уплаших се — изскимтя Дики.
— Наистина ли си служил в пехотата? — изгледа го Пулър. — Доколкото ми е известно, стандартите в Първа дивизия са твърде високи, за да търпят скапаняк като теб.
— Върви по дяволите!
— Той по дяволите, а ти — в затвора! — отсече Коул.
— За какво?
— Опит за убийство на военен по време на служба. Това е достатъчно, за да останеш на топло доста дълго време — рече Пулър.
— Не съм правил опит да те убия — възрази Дики.
— Така ли? А как ще наречеш намерението си да ме прегазиш с шибания мотор?
— Ти искаше да ме убиеш! — извика Дики и обърна изцъклените си очи към Коул. — Спука ми гумата! Можеше да се пребия!
— Дал си му повод — спокойно отвърна тя. — А сега ми кажи защо хукна да бягаш, след като те предупредихме, че искаме само да поговорим.
— Тоя вече преби Франк. Не искам да имам нищо общо с него, защото е психар!
— Не дрънкай глупости, ако обичаш! — намръщи се Коул. — Защо побягна, Дики?
Младежът не отговори. Дишаше тежко и гледаше в земята. От ожуления му лакът капеше кръв.
— Е, както искаш — промърмори Коул, а после му щракна белезниците и му прочете правата.