— Ясно — отпусна се Пулър. — Какво стана после?
— Извадих ножа, който носех у себе си, приближих се до горния край на стълбите и извиках Лари по име. Опасявах се да не ме гръмне, но никой не отговори.
— Искаш да кажеш, че посред нощ си се спуснал в мазето на къща, която е пълна с трупове? — недоверчиво го изгледа Коул. — И то само защото си чул някакво скърцане? Според мен трябва да гледаш не само кримки, но и филми на ужасите. Тогава никога нямаше да слезеш в проклетото мазе, Дики!
— Но въпреки това го е направил — намеси се Пулър и отново се обърна към младежа. — Какво се случи там?
— Ами видях го — смотолеви Дики. — Висеше на едно въже…
— Увери ли се, че е мъртъв? — бързо попита Коул. — Или просто се обърна и побягна?
— Мъртъв беше — отвърна Дики. — Виждал съм умрели в армията. Но все пак му проверих пулса и очите… — Замълча за момент, после с усилие повтори: — Мъртъв беше…
— После?
— После избягах през задната врата.
— И тичаше, без да спираш, така ли? — отново се напрегна Пулър.
— Не, не… — отвърна на пресекулки Дики. — По едно време спрях, защото ми стана лошо. Клечах сред шубраците и драйфах поне десет минути, преди да се освестя. После чух да спира някаква кола. Помислих, че са ченгетата. Или…
— Или че се връща онзи, който е убил Лари? — помогна му Пулър.
— Да — кимна Дики. — Исках да видя лицето на мръсника и да го издам на полицията.
— Или на мръсницата — поправи го Коул. — Може би е била жена.
— Но беше ти — отвърна Дики и посочи Пулър. — Видях те да влизаш. Нямах представа какво, по дяволите, търсиш там, но после видях надписа ОКР на якето ти. Знам какво означава, а и Лари ми каза, че единият убит е бил офицер. Това обясняваше появата ти.
— После?
— Малко по-късно чух и друга кола. — Показалецът му се измести към Коул. — Това беше ти. Веднага след това си плюх на петите.
— А аз те зърнах през прозореца — добави Пулър и погледна към Коул. — Дотук нещата се връзват…
Тя кимна и заби мрачен поглед в лицето на Дики.
— Ако знаех това по-рано, щях да те арестувам за възпрепятстване на разследването!
— И за глупостта, която си проявил — добави Пулър. — Я ми кажи, бяхте ли приятели с Ерик?
— Само познати. Той членуваше в „Ксанаду“. От него прекопирах тази татуировка — показа ръката си Дики.
— А знаеше ли, че Ерик и Моли са убити, когато влезе в къщата на Халвърсън?
— Разбира се, че не.
Пулър мълчеше и го гледаше.
— Но се тревожех за него — добави Дики.
— Защо?
— За разни неща.
— Тези неща нямат ли си име?
— Не съм чувал — сви рамене младежът.
— Известно ли ти е защо Моли и Ерик са поискали почвени проби?
— Почвени проби? — вдигна вежди Дики. — За пръв път го чувам.
— А да си чувал за метамфетаминовата му лаборатория? Тя влиза ли в определението „разни неща“?
— Ерик не употребяваше дрога.
— Въпросът е дали не я е продавал?
Дики помълча известно време, после бавно поклати глава.
— Мисля, че е време да поискам адвокат…
— Мислиш или знаеш? — изръмжа Пулър и се изправи в цял ръст над него, без да обръща внимание на предупредителния поглед на Коул. — Нека го направим интелигентно, Дики. Нека видим доколко всичко това те засяга пряко. Ще ми отделиш ли две минути?
— Той каза, че иска… — обади се Коул.
Пулър я погледна така, че тя предпочете да замълчи. После отново се обърна към младежа и сложи ръка на рамото му.
— Просто ме изслушай, Дики. Нищо няма да загубиш. Армията те е изритала, лишавайки те от възможността да служиш на родината си. Аз обаче ти предлагам втори шанс да го направиш…
— Ще те изслушам — прошепна Дики.
64
Пулър грабна един стол с дясната си ръка, постави го пред младежа и седна — толкова близо, че коленете им почти се докосваха.
— Ще споделя с теб част от свръхсекретна информация, но в замяна ще искам помощта ти — обяви с поверителен глас той. — Нали си патриот и искаш да помогнеш на родината си?
— Колкото всеки друг — сви рамене Дики. — Ти правилно отбеляза, че ако не бяха ме очернили, и до днес щях да служа в армията.
— Знам това. Служил съм с всякакви хора, включително такива като теб. Никога не съм се притеснявал от този факт, особено ако умееха да стрелят добре и да ми пазят гърба в случай на нужда.