Вкара адреса в джипиеса на колата, затръшна капака на багажника и се настани зад волана. Моторът изръмжа и Куонтико бързо се стопи в мрака.
Спря само веднъж за кафе и тоалетна. В три сутринта влезе в градчето Дрейк, Западна Вирджиния, с население 6547 души според табелата вдясно от пътя. До изгрев-слънце оставаха малко повече от три часа. Вече беше успял да се изгуби, тъй като джипиес-устройството го насочи към тесен двупосочен път, свършващ в покрайнините на Дрейк.
Фаровете осветиха цял квартал изоставени къщи. Може би сто, може би много повече. Бяха еднотипни, сглобени на място върху бетонна основа. От едната страна на улицата имаше дълга редица електрически и телефонни стълбове. Докато колата бавно следваше малкото предизвикано от електрониката отклонение, Пулър започна да осъзнава, че къщите изобщо не са изоставени. В прозорците на много от тях мъждукаше светлина, а отпред бяха паркирани стари коли. Но светлината не беше електрическа, а по-скоро от газени лампи или акумулатори. Малко по-нататък фаровете му осветиха нещо още по-странно — огромен бетонен купол, стърчащ между дърветата.
„Какво е това, по дяволите?“
Потисна любопитството си и продължи напред. Джипиесът се пренастрои и не след дълго колата пое по правилния път. Скоро пристигна до крайната цел на пътуването си. Не беше уморен, напротив — дългото шофиране го беше освежило и тялото му кипеше от енергия. Реши веднага да се залови за работа.
Беше си запазил стая в единствения мотел в района. Той се оказа доста по-мизерен от веригата „Мотел 6“, но това не му направи впечатление. Години от живота му бяха преминали в ламаринени бараки сред блатата или в пустинята, където ролята на душ изпълняваше кофа с вода, а тоалетната беше просто дупка в земята. Затова бунгалата с напукани стени му се сториха доста прилични.
Дълго звъни, преди вратата на рецепцията да се отвори. Сънливата старица с ролки на главата и размъкнат пеньоар го регистрира и го попита за целта на визитата му.
— Ваканция — обяви Пулър, докато прибираше ключа.
Старицата се ухили.
— Ама че си шегаджия — обяви със странно съскане тя, причинено от голямата дупка между предните й зъби. От нея се излъчваше миризма на никотин, чесън и салца. Една доста впечатляваща комбинация. — На всичкото отгоре си голям — добави тя, гледайки го от долу нагоре при своите сто и петдесет сантиметра.
— Къде наоколо може да се хапне? — попита Пулър.
Армейско правило номер едно: намери място за хранене.
— Зависи — отвърна старицата.
— От какво?
— От това дали искаш въглищен прах в омлета си.
— Не може да е по-зле от обеднен уран в сутрешното кафе — поклати глава Пулър. — А както виждате, все още съм на крака.
Тя се изкиска.
— В такъв случай можеш да се храниш навсякъде в този град, скъпи. Всички заведения са еднакви.
Той понечи да тръгне към изхода, но въпросът й го спря.
— Женен ли си?
— Да не си търсите мъж? — обърна се той и зърна тъмната дупка в центъра на широката й усмивка.
— Дай боже всекиму, скъпи. А сега иди да се наспиш.
Той напусна рецепцията. Сънят не влизаше в плановете му.
6
По време на пътуването Пулър бе направил няколко опита да се свърже с водещия разследването от местната полиция, остави му и няколко съобщения, но не получи отговор. Може би нямаше да бъдат толкова склонни към сътрудничество, колкото се надяваше шефът му. Или пък просто се бяха шашнали от четирите трупа и сложния криминален пъзел, който им се беше стоварил на главите. Което си беше разбираемо.
Мотелът представляваше правоъгълник от залепени едно до друго бунгала с вътрешен двор. На път за стаята си Пулър се натъкна на младеж, който лежеше в несвяст на тревата до автомат за пепси, близо до вратата на рецепцията. Наведе се да провери пулса му и го удари миризмата на алкохол. Остави го да лежи където си беше и пренесе багажа си в малката стая. Банята беше толкова тясна, че с разперени ръце докосваше противоположните стени.
Свари кафе от собствените си запаси в миниатюрната кафеварка, с която не се разделяше никога. Навик, придобит по време на операциите в чужбина. После седна на пода, разтвори папката и набра един предварително вкаран в джиесема номер.
— Ало? — обади се сънлив женски глас.