— Не знаех, че си бизнес дама — каза Пулър.
— Много неща не знаеш за мен — отвърна Джийн. — Искаш ли да научиш някои от тях?
— Защо не?
Въведоха ги в помещение с рафтове за книги по стените. В средата имаше подредена маса за двама. Пулър не беше специалист по вътрешно обзавеждане, но това не му попречи да оцени безупречния аранжимент. Всичко наоколо беше с отлично качество, ненатрапчиво, но удобно. Беше ходил многократно в Италия и можеше да прецени, че обстановката в тази библиотека, а вероятно и в цялата сграда е максимално близка до тосканския оригинал.
Обслужваше ги мъж с бяло сако и черна папийонка, който изпълняваше задълженията си професионално. Разтвориха изящно оформените менюта, но в крайна сметка Пулър реши, че ще е най-добре Джийн да поръча обяда. Донесоха им бутилка бяло вино.
— Искам да опиташ това италианско шардоне, което лично аз много харесвам.
Пулър кимна, отпи една глътка и я задържа в устата си.
— Изненадващо плътен вкус за италианско бяло вино — обяви той.
Тя допря чашата си до неговата.
— „Мечтата на Джерман“, реколта две хиляди и седма. Учудена съм, че военен като теб разбира от вино. Къде усвои това умение?
— Още от малки двамата с брат ми придружавахме баща ни по време на многобройните му назначения в чужбина. За пръв път опитах вино в Париж, когато бях едва деветгодишен.
— В Париж, още на девет — промълви с лека завист Джийн. — А аз бях почти на двайсет, когато за пръв път отидох в чужбина.
— Някои хора изобщо не го правят — сви рамене той.
— Вярно е. Аз обаче пътувам всяка година, най-малко за месец. Харесва ми. Понякога ми се ще изобщо да не се прибирам.
— Защо тогава го правиш?
Джийн отпи глътка вино и допря салфетката до устните си.
— Защото тук е моят дом.
— Твоят дом може да е навсякъде.
— Наистина е така. Но семейството ми е тук.
Пулър вдигна глава и огледа обстановката.
— Предполагам, че и Роджър има участие…
— Няма. Бизнесът си е изцяло мой.
— Доста скъпо начинание — отбеляза той.
— Не ме е финансирал Роджър, ако това имаш предвид. Теглила съм кредити, които изплащам с цената на доста усилия.
— Но все пак не е лошо да си съпруга на човек като него, нали?
— Е, така е — призна тя. — Значи се е върнал?
— Пихме кафе в „Яслата“.
— Защо?
— Исках да поговорим за заплахите срещу живота му. Между другото, имам всички основания да мисля, че този път Ранди няма нищо общо с тях.
— Саманта ли ти каза?
— Да — кимна Пулър, замълча за момент и подхвърли: — Предполагам, че бизнесът на Роджър се развива отлично.
— На практика нямам никакво участие в него — сви рамене тя.
— Той много разчита на Бил Строс, нали?
— Строс е заместникът му. Това му е работата.
Пулър се поколеба дали да й каже за газопровода, но в крайна сметка реши, че е твърде рисковано. Забелязал подозрителния й поглед, той побърза да каже:
— Извинявай, но неволно задавам повече въпроси, отколкото трябва. Професионално изкривяване.
— По-късно ще установим дали наистина е така — загадъчно отвърна тя.
Сервираха им храната и Пулър й отдели вниманието, което безспорно заслужаваше. Проговори едва когато преглътна и последното парченце риба.
— Според мен няма как да не получиш звезда от „Мишлен“ — обяви той.
— Благодаря за оценката — каза Джийн и лицето й грейна.
— Не е лесно да изградиш такова нещо на голо поле.
Тя допи виното в чашата си и я остави на масата.
— Умишлено ли ме засипваш с комплименти?
— Не, просто съм откровен. Спомена, че имаш въпроси. Защо не преминем към тях?
— Може би защото предлагаш мнения, а не отговори.
— Не обещавам нищо, което не мога да изпълня.
— Искаш ли кафе? Внасяме го директно от Боливия — една от страните, които напоследък предлагат най-качественото кафе в света. Смесват го по наша специална рецепта.
— Никога не отказвам кафе — рече Пулър.
— Ходил ли си в Боливия?
— Не.
— А изобщо в Южна Америка?
— Да.
— По работа или за удоволствие?