— Аз не пътувам за удоволствие. Пътувам с пистолет на кръста.
Дадоха поръчката си и кафето скоро пристигна. Сервираха го в изящни чашки, изрисувани с цветя и миниатюрни гроздове. Без съмнение подбрани лично от Джийн. Тя наистина изглеждаше като човек, който държи да контролира нещата, включително и най-дребните.
— Кафето е отлично — каза той.
Тя кимна, замълча за момент и започна:
— А сега да преминем към моите въпроси. Всъщност имам само един: мислиш ли, че заплахите срещу Роджър са реални — разбира се, от гледна точка на онова, което си открил досега.
— Не съм в състояние да преценя — поклати глава Пулър. — Пристигнах тук да разследвам убийството на един полковник и неговото семейство. Но все пак предупредих Роджър да приеме заплахите за сериозни.
— Защо?
— Такива бяха предчувствията ми.
— Наясно съм какво смяташ за моето отношение към личната безопасност на съпруга ми, но мога да те уверя, че непрекъснато мисля за нея.
— Но самата ти спомена, че той взема необходимите мерки. Има ли причини да вярваш, че съпругът ти наистина е в опасност? И че заплахите са свързани с убийствата?
— Една от жертвите е работила в компанията му все пак — въздъхна Джийн. — Но аз се съмнявам, че той изобщо е познавал тази жена. Не вярвам да е имал нещо общо с убитите хора. Какви биха били мотивите му?
— Не знам. Между другото, в момента водят ли се някакви дела срещу Роджър?
— Срещу него винаги се водят дела. Най-често от Агенцията за опазване на околната среда или от някоя екологична организация, но има и дела за трудови злополуки, заведени от роднините на жертвите.
— Какви по-точно са претенциите на еколозите?
— Не знам подробности, но общата идея е, че откритите мини нанасят големи щети на околната среда. Не бих искала да ме цитираш, но това е истината. На хората им писва и подават жалби в съда. Ако държавата прецени, че Роджър не изпълнява изискванията на закона или е нарушил някакви правила, тя предприема съответните действия. Това е причината за големия екип адвокати, които са на заплата в компанията. Всъщност защо питаш?
Пулър имаше предвид доклада за почвените проби, но нямаше намерение да го споменава пред нея.
— Добре де, излъгах — внезапно рече Джийн. — Имам и още един въпрос.
— Казвай.
— Защо всъщност си тук?
— Мисля, че го обясних съвсем ясно.
— Убили някакъв полковник, който дори не е бил на служба? Доколкото ми е известно, ти си от Седемстотин и първи отряд за специални поръчения. По-лесно би било да изпратят тук следовател от Форт Кембъл, но изпращат теб. Защо?
— Очевидно си добре запозната с военните структури — отбеляза Пулър.
— Баща ми е служил във флота, а доста от местните жители са били в армията. Направих си труда да проверя някои неща.
— С кого си разговаряла?
— Достатъчно е да кажа, че имам връзки. Така разбрах, че изпращането на човек като теб съдържа ясно послание: тук не става въпрос за обикновено убийство.
— Няма обикновени убийства — поклати глава Пулър.
— Значи не искаш да ми отговориш.
— Просто си върша работата, Джийн. Нямам какво друго да ти кажа.
Тя го остави пред мотела. Той я изчака да потегли, хвърли поглед към стаята си, а после насочи вниманието си към колата си, паркирана на четири-пет метра встрани от входа. Заобиколи в посока, обратна на часовниковата стрелка, и почти веднага забеляза нещо необичайно — няколкосантиметров кабел с оголен край, който блестеше на светлината на слънцето като късче злато.
Отпусна се на колене, надникна под колата, а след това се изправи и набра номера на Коул.
— Под колата ми има бомба — обяви той. — Имаш ли хора, които могат да я обезвредят?
Коул обеща незабавно да уведоми сапьорите и да дойде с тях.
Пулър седна на стълбите пред офиса и се замисли.
Явно в района живееха хора, които изпитваха силна привързаност към експлозивите. Сега вече имаше обяснение и за внезапната покана за обяд, която беше получил от красивата съпруга на Роджър Трент.
69
Бомбата се оказа доста по-елементарна от онези в изоставената къща. Поне такова беше мнението на пенсионирания сапьор, който пристигна две минути след Коул.
Изправен до нея, Пулър гледаше как специалистите демонтират бомбата и я прибират.
— Не са имали време — промърмори той.
— Какво? — погледна го неразбиращо тя.