Нарушавайки всички правила за обработка на местопрестъплението, той обискира набързо Дики Строс и прибра онова, което му трябваше — мобилния телефон и портфейла.
После подкара към гаража. Спря близо до стената, излезе от дясната врата и преметна през рамо ремъка на автомата си.
Ловът започваше.
74
Фаровете на патрулката пронизваха нощния мрак, сирената виеше пронизително. Саманта Коул познаваше черните пътища в околността по-добре от всеки друг, но въпреки това за малко не се преобърна на два от по-острите завои.
Не след дълго излезе на последната права и натисна газта до дупка. Броени секунди по-късно беше пред старата пожарна. Спирачките изскърцаха, мощните фарове на покрива на колата осветиха мъртвото тяло на цимента. Тя измъкна пистолета си и предпазливо отвори страничната врата. Натисна копчето за бързо набиране на номера на Пулър, но той не вдигна.
Слезе от колата, използвайки прикритието на отворената врата. За миг огледа падналия до стената мотоциклет, а после спря поглед на колата на Пулър.
В далечината се чу вой на сирени. Минута по-късно до нея заковаха две патрулни коли.
— Има снайперист! — извика тя.
Полицаите заеха позиция зад отворените врати на автомобилите си.
— Прикривайте ме!
Надяваше се, че стандартната бронежилетка ще свърши работа. Притича до трупа и вдигна визьора.
Дики Строс не приличаше на заспал, а по-скоро на ударен от снаряд.
— Смъртен случай — подвикна към помощниците си тя, огледа дупките на каската и добави: — Пряко попадение на едрокалибрен куршум.
— По-добре се скрий някъде, сержант — отвърна един от полицаите.
Коул се върна при колата си и зае позиция зад отворената врата.
— Повикайте подкрепления! — заповяда тя. — Искам блокада на всички пътища в околността! Извършителят не бива да се измъкне!
— А къде е твоят униформен приятел? — подхвърли полицаят.
Коул мълчаливо извърна глава към мрака.
„Не умирай, Пулър! Моля те, не умирай!“
Пулър организира наблюдателния си пункт до една изоставена къща на петстотин метра от пожарната. Беше стигнал до нея, следвайки мислено траекторията на куршума, долетял от тази посока. Всеки средно надарен снайперист би улучил мишената си от разстояние шестстотин до хиляда метра, стига да разполагаше с добро снаряжение. А куршумът „Лапуа“ несъмнено доказваше, че убиецът на Дики разполага с такова.
Фактът, че Пулър бе чул изстрела, подсказваше, че убиецът е стрелял от максимум километър. Пушките на военните снайперисти бяха по-дълги от тези на полицаите и позволяваха пълното изгаряне на заряда в патрона. Това не само редуцираше отблясъка на изстрела, но и увеличаваше скоростта на куршума. Ето защо позицията на снайпериста се откриваше по-трудно, а шансовете за смъртоносно попадение нарастваха значително.
Пулър не изключваше възможността за присъствието на съгледвач, който да засича мишената. В такъв случай трябваше да издирва двама души. В далечината се чу вой на сирени. Коул пристигаше с подкрепленията. Това беше и хубаво, и лошо. Хубаво, защото в такъв момент подкрепленията бяха нещо изключително важно, и лошо, защото стрелецът вече имаше всички основания да си плюе на петите.
Той огледа околността през окуляра на прибора, търсейки червената точка на лазерен мерник. Това устройство бе изключително добро за засичане на мишената, но имаше един много голям недостатък — позволяваше на противника да открие позицията на стрелеца. Самият той винаги беше разчитал на обикновен оптически мерник и указанията на съгледвач.
При втори изстрел Пулър със сигурност щеше да локализира снайпериста. Но не и ако този втори изстрел бе насочен срещу него и го улучеше.
Прецени това, което виждаше — изоставени къщи, безлюдни улици. Но не всички къщи бяха пустеещи. Пред някои имаше коли, а в прозорците им мъждукаше светлина. Дали хората там имаха представа, че близо до тях дебне снайперист? Не бяха ли чули изстрела?
Той се обърна към пожарната и фокусира поглед в мястото, където лежеше Дики Строс. Куршумът беше попаднал в целта, но мотоциклетът продължи напред. Дики беше паднал от него три секунди по-късно. Това означаваше внимателно преизчисление на траекторията. Пулър погледна в обратната посока и за пореден път направи опит да си представи позицията на стрелеца. Правата линия опираше до една къща в края на задънена улица. Тъмна, без коли отпред. Зад нея се виждаха и други къщи, но всички гледаха в противоположната посока.