Второ, искаше Пулър да стреля, за да издаде позицията си. Затова той се прехвърли зад съседното дърво. Всеки момент очакваше стрелба от някой, скрит в гората наоколо.
Но стрелба нямаше.
Обърна се към ранения, който лежеше по очи с окървавени ръце. Пулър се беше постарал да не улучи някоя артерия.
След част от секундата забеляза, че едната ръка е скрита под тялото, но вече беше късно. Тресна изстрел.
— Мамка му! — промърмори Пулър.
Тялото подскочи и замря.
Куршумът беше излязъл през гърба. Точно в средата. Като изстрел от упор, но в обратна посока.
Потенциалният свидетел беше мъртъв. Пулър не знаеше кои са тези хора, но решителност явно не им липсваше. Не е лесно да избереш смъртта пред живота, но този мъж го беше направил. Вероятно още в мига, в който беше допуснал грешката да бъде заловен.
Пулър се отпусна само за миг, но това за малко не му струва живота.
Успя да блокира ножа с дулото на автомата, но нападателят все пак го изби от ръката му и той изтрака на земята. Понечи да насочи своя Ml1, но и той последва съдбата на хеклера, улучен от светкавичен страничен ритник. Противникът му се хвърли напред, размахвайки ножа. Беше висок почти метър и деветдесет, тежеше поне сто килограма. Имаше гъста тъмна коса, мургаво лице и хладния поглед на човек, свикнал да убива.
Но и Пулър беше от същата порода.
Успя да притисне ръката с ножа към тялото му, наведе се и му нанесе силен удар с глава в гърлото. Онзи изпусна ножа. Пулър се завъртя рязко, хвана главата му с дясната си ръка и заби левия си лакът в шията му.
Мъжът изпъшка, от носа и устата му бликна кръв.
— Прекрати съпротивата, за да живееш! — изсъска в ухото му Пулър.
Мъжът продължи да се бори. Коляното му потъна в слабините на Пулър, а пръстите се стрелнаха към очите му. Атаката беше неприятна, ала не и фатална. Пулър го искаше жив. Но промени мнението си в мига, в който мъжът направи опит да измъкне втория му пистолет от колана на гърба. Все пак беше по-добре да остане без пленник за разпитване, вместо да се превърне в труп.
Едно светкавично движение беше достатъчно, за да мине зад него. Преметна едната си ръка около наранената шия, а с другата хвана тялото. После рязко дръпна в различни посоки. Мъжът изкрещя от болка. Пулър повдигна тялото му във въздуха и го заби в близкото дърво. Чу пропукването на шийните прешлени и разтвори ръце. Тялото рухна на земята. Отстъпи крачка назад, дишайки тежко. Очите му се спряха на безформената купчина, която доскоро беше жив човек. Наведе се и вдигна ножа. Изтъркана от употреба дръжка, назъбено острие, което можеше да бъде покрито с неговата кръв. Не изпитваше никакво съжаление.
— Пулър!
Познат глас. Отдясно.
— Насам, но внимавай! — извика в отговор той. — Двама мъртви, единият е снайперист. Може да има и други.
— Може ли да се приближим? — прозвуча гласът на Коул десет минути по-късно.
Пулър се огледа за последен път.
— Добре.
След още няколко минути зърна Коул и двама полицаи.
— Пулър?
— Твое дясно — отвърна той и напусна укритието си.
Тримата се приближиха и наобиколиха труповете. Пулър се наведе и преобърна тялото на снайпериста.
— Осветете го — заповяда той.
— Това е онзи, който се представяше за Тредуел! — извика Лу, единият от помощниците.
— Предполагах — кимна Пулър и се изправи.
— Как така?
— Отговаря на описанието, което ти му направи. Сега вече знаем, че умее да убива и от разстояние.
Лу погледна към другото неподвижно тяло.
— Какво си му направил?
— Убих го — простичко отвърна Пулър. — Преди той да ме убие.
— Онзи в двора на пожарната е Дики Строс — обади се Коул.
— Знам.
— Какво е търсил тук?
— Имахме среща.
Тя се наведе над обезобразените ръце на снайпериста.
— Ти ли го подреди така?
— Посегна към оръжието си — кимна Пулър. — Помислих, че нарочно, за да ме принуди да го застрелям. Не го направих и той се самоуби. Трябваше да предвидя и този вариант. Но е трудно да попречиш на някой, който е решил да сложи край на живота си и държи пистолет.
— Така е — кимна тя.
— А сега да отцепим местопрестъпленията — огледа се Пулър. — Повикай Лан Мънро и всички останали, които са ни нужни. После ние с теб ще си поговорим.