Ранди си пое въздух и лицето му се сгърчи. Приличаше на човек, който всеки момент ще повърне.
— Дръж се, важно е! — стисна ръката му Пулър.
— След смъртта на татко отидох още веднъж там. Покопах малко и открих една вертикална шахта. Това беше. Зарязах я за много дълго време. Започнах да пия и да изпращам заплахи на онзи задник Роджър. Върнах се на мястото преди около година и половина. Не знам защо. Може би исках да довърша онова, което беше започнал баща ми. И тогава открих пътя към вътрешността на бункера. Нужни ми бяха доста усилия да стигна до там, но след два месеца успях. Оказа се, че куполът е изграден върху дебела бетонна плоча, която беше напукана. Може би от разместването на земните пластове, а може би от експлозиите в близките кариери.
— Значи си влязъл вътре — каза Пулър. — И какво откри?
— Огромно затворено пространство, като пещера. Тъмно като в рог, разбира се. Обиколих го цялото. В него имаше работни маси, боклуци и варели.
— Какви варели?
— Не знам. Изобщо не съм ги докосвал.
— Изложил си се на голяма опасност, Ранди — възкликна Коул. — В тези варели вероятно е имало отрова, а може би и радиоактивни материали. Сигурно те са причината да се чувстваш зле. Главоболие и всичко останало…
— Възможно е.
— Какво друго откри? — попита Пулър.
— Нищо, защото бързо си тръгнах. Тръпки ме побиваха в тази дупка.
— Добре, ясно. Сега ще ти задам друг много важен въпрос: споделял ли си за откритието си на някого?
— Не. Защо?
— С никого? — настоя Пулър. — С абсолютно никого?
Ранди се замисли.
— Май казах на един човек — промърмори той.
— На Дики Строс ли?
— Откъде знаеш, по дяволите? — втренчи се в него младежът. — С Дики сме стари приятели. Заедно играехме футбол. Преди да заложа мотора си, аз също членувах в „Ксанаду“. Да, казах на Дики. Но какво от това?
— Дики е мъртъв, Ранди — промълви Коул. — Застреляха го. Според нас това има връзка с бункера.
— Какво?! — скочи Ранди. — Кой ще тръгне да убива Дики?!
— Казал е на някого за бункера — поясни Пулър. — А този човек се е спуснал в него. Онова, което е открил вътре, е станало причина за убийствата в Дрейк.
— Че какво толкова може да има вътре? — попита с недоумение Ранди.
— Тепърва ще разберем.
— Значи имаш представа за какво става въпрос? — погледна го Коул.
— Имам — кимна Пулър.
— Кажи ми!
Пулър мълчаливо я гледаше и усещаше как пулсът му се ускорява.
83
Гласът на Робърт Пулър не прозвуча сънливо, въпреки че в Канзас все още беше ранно утро. Вероятно не може да спи в затвора, помисли си по-малкият брат. Как се спи, когато си заключен между три голи стени и една метална врата, която се отваря само веднъж на двайсет и четири часа?
— Как си, братле? — попита Робърт.
— Бил съм и по-добре, и по-зле.
— Добре е да имаш баланс в живота.
— Я ми кажи какво означават за теб цифрите деветдесет и две и деветдесет и четири?
— И двете са четни.
— Друго?
— Дай ми някакви насоки.
В гласа на брат му прозвуча искрен интерес.
— От чисто научна гледна точка. Нещо, в което си силен.
Отговорът дойде точно след две деления на секундарника върху часовника на Пулър.
— Деветдесет и две е номерът на урана в Менделеевата таблица, а деветдесет и четири — на плутония.
— Дотолкова помня и аз.
— Защо питаш?
— Хипотетично.
— Окей.
— А какъв тип уран и плутоний са необходими за атомна бомба?
— Моля?!
— Просто ми отговори на въпроса.
— В какво, по дяволите, си се забъркал, Джон?
Брат му рядко го наричаше Джон. Казваше му „братко“ или „младши“, но отдавна беше престанал да използва второто обръщение, защото го свързваше с баща им.
— Просто ми дай най-точния отговор.
— Много неща са нужни затова, което питаш. Едни могат да се намерят, други да се изработят. Стига да имаш достатъчно опит и търпение. Но ядреното гориво се намира изключително трудно. От него съществуват само два вида.
— Уран и плутоний.
— Точно така. Но за направата на атомна бомба трябва високообогатен уран — уран двеста трийсет и пет. За целта са нужни производствени съоръжения, много пари, голям екип учени и доста години.