— А плутоният?
— Какъв е този разговор? Нали знаеш, че ни подслушват?
— Никой не ни подслушва, Боби — отвърна Пулър. — Направих съответните постъпки пред съответните хора.
Брат му дълго мълча.
— В такъв случай бих казал, че онова, в което си се забъркал, едва ли е хипотетично.
— Питам те за плутония.
— Плутоний двеста трийсет и девет се получава при облъчване на уран в специален ядрен реактор.
— И той се намира трудно, нали?
— Кой има ядрен реактор в задния си двор?
— Но все пак може ли да се намери?
— Предполагам, че може да се открадне или да се купи на черно.
— А как е в Щатите? Къде го произвеждат?
— Единственият завод за газова дифузия се намира в Падука, Кентъки. Но там обогатяват уран за гориво в ядрените реактори, което е коренно различен процес.
— Все пак не е ли възможно там да се добие високообогатен уран за ядрено оръжие?
— В Падука обогатяват уран само за електроцентрали, а не за военни цели.
— Но възможно ли е завод като този в Падука да произвежда високообогатен уран? — държеше на своето Пулър.
— Теоретично да — отвърна Боби, помълча малко, после попита: — Къде точно се намира мястото, за което говориш?
— Какво количество уран двеста трийсет и пет е необходимо за една бомба?
— Зависи от бомбата и от методите, които се използват.
— За най-простата.
— За бомба с мощност като тази над Нагасаки са нужни между петнайсет и петдесет килограма високообогатен уран или шест до девет килограма плутоний. Но при използването на модерни съоръжения и перфектен дизайн на бомбата същият ефект може да се получи с около девет килограма ВОУ или с два килограма плутоний.
— Каква е мощността на бомбата, хвърлена над Нагасаки?
— Еквивалент на двайсет хиляди тона тротил, плюс пораженията на радиацията. Абсолютно оръжие за масово унищожение.
— А при добавянето на повече ВОУ или плутоний?
— Ще има многократно по-голяма поразяваща сила. Всичко зависи от конструкцията на бомбата. Най-прост е артилерийският тип, който никак не е добър, въпреки че именно той е бил използван при първата атомна бомба над Япония. На практика става въпрос за дълга тръба, в двата края на която се слага ядрено гориво. Средата е запълнена с конвенционален експлозив, при взривяването на който двете части на ядреното гориво се съединяват и се получава верижна реакция. Груб и неефективен метод, който дава силно ограничен резултат. За поддържане на верижната реакция е нужна безкрайно дълга тръба, в която може да се използва само уран, но не и плутоний. Затова и учените се насочват към имплозивния метод.
— Дай ми някаква елементарна информация за имплозивния метод — рече Пулър.
— При него може да се използва както уран, така и плутоний. Конвенционалните заряди, наречени експлозионни лещи, създават огромно налягане в камерата с ядрения заряд и се получава свръхкритична маса. Ударната вълна, която компресира урана или плутония, трябва да бъде във формата на сфера. Ако не е такава, зарядът ще изтече покрай стените на камерата. Ефектът е прекъсване на реакцията, така нареченото гасене. В допълнение са нужни още неутронен инициатор, отражател и изтласкващ заряд, а най-добре неутронен отражател, който удържа неутроните в камерата. Важно е да се задържи целостта на камерата максимално дълго преди достигането на оптималната критична маса. Колкото по-дълго протича верижната реакция, толкова повече атоми се делят. В резултат се получава много по-мощен взрив. При идеален дизайн на устройството мощта на експлозията се утроява без увеличаване на ядреното гориво дори с един грам.
— Още какви материали са нужни?
— В смисъл?
— Кажи нещо за златното фолио и волфрамовия карбид.
Мълчанието насреща продължи три-четири секунди.
— Защо точно за тях? Присъстват ли като материали в разследването ти?
— Да.
— Боже господи!
— Говори, Боби! Времето ми изтича!
— Златното фолио може да се използва в инициатора, където разделя малка сфера със слоеве от берилий и полоний. Разположен в центъра на камерата, въпросният инициатор е един от ключовите компоненти в устройството.
— А волфрамовият карбид?
— Той е три пъти по-твърд от стоманата и много плътен. Всичко това го прави идеален за неутронен отражател, чиято роля е да удържа неутроните в камерата за оптимизиране на свръхкритичната фаза. Нима искаш да кажеш, че… Всъщност къде се намираш, по дяволите?