— Тук съм.
— Искам отговор на този въпрос.
— Напуснал съм службата преди много време, агент Пулър. Бях шокиран от обаждането, което получих днес. Имам добра пенсия и още няколко години да се наслаждавам на тукашното слънце. Не искам да изгубя това.
— Няма да изгубите нищо. Но ако не ми помогнете, много американци могат да изгубят живота си.
Когато проговори отново, гласът на възрастния мъж беше значително по-укрепнал.
— Вероятно има някаква връзка с причините, поради които закрихме обекта — обяви той. — Това имах предвид, като казах, че не ми хареса начинът, по който си тръгнахме.
— В смисъл?
— В смисъл, че се провалихме.
— По какъв начин? Нещо се е объркало в дифузионния процес?
— Ние не използвахме метода на газовата дифузия.
— Мислех, че за него говорим. Също като в Падука.
— Ходил ли си някога в Падука, синко?
— Не.
— Това е огромно съоръжение. Няма как да е друго, когато става въпрос за газова дифузия. Обектът в Дрейк беше много по-малък.
Пулър се обърна към Коул. В очите му имаше объркване.
— Тогава какво сте правили в Дрейк?
— Експериментирахме.
— С какво?
— Най-общо казано, опитвахме да направим суперядрено гориво за бойни глави от нов тип. Предполагам, с надеждата да унищожим Съветския съюз, преди той да унищожи нас.
85
Суперядрено гориво?
Пулър се втренчи в Коул, която този път не отвърна на погледа му, свела глава към пода.
— Мистър Ларимор, открих един лист в пожарната, която се намира съвсем близо до обекта — каза той.
— Знам я — отвърна старецът. — Един-два пъти се наложи да ползваме услугите на хората, които работеха там.
— На този лист бяха изписани числата деветдесет и две и деветдесет и четири.
— Това са атомните числа на урана и плутония.
— Да, но методът на газовата дифузия се използва само при обогатяването на уран.
— В Дрейк използвахме както уран, така и плутоний.
— Защо?
— За да получим суперядрено гориво, както вече казах. Но нямахме представа дали ще успеем. Целта беше да използваме едновременно уран и плутоний за бомба от нов тип. Пробвахме различни комбинации и концентрации, за да установим от коя конфигурация ще получим максимално силна експлозия. Казано на обикновен език, опитвахме се да създадем нещо като хибрид между артилерийски и имплозивен тип бомба, ако разбирате какво имам предвид.
— Чувал съм, че артилерийският тип е неефективен и изключва използването на плутоний — каза Пулър.
— Това бяха препятствията, които се опитвахме да преодолеем. Искахме да победим комунистите в собствената им игра.
— Споменахте, че сте се провалили.
— Да речем, че имаше грешки както в научно отношение, така и в дизайна. Крайният резултат беше затварянето на обекта.
— Това не означава ли и изнасяне на всички ядрени материали?
— Фактът, че са го запечатали с цял метър бетон, ми говори по-скоро за обратното.
— Но защо, по дяволите, са зарязали там нещо толкова опасно?
Ларимор забави отговора си с няколко секунди, после промълви:
— Мога само да изразя предположение.
— Какво е то?
— Вероятно са се опасявали от експлозия, която ще зарази огромни територии. Не останах много изненадан, като казахте, че са предпочели да запечатат обекта с бетон. В онези години го правеха постоянно. Преобладаваше мнението, че това е по-безопасно от транспортирането. Вие сигурно сте твърде млад, за да помните, но през шейсетте се случиха няколко инцидента, които буквално парализираха страната от страх. Един бомбардировач с водородна бомба на борда катастрофира в Тексас. Разбира се, тя не се взриви, защото атомните оръжия не се задействат по такъв начин. После дойдоха проблемите в плутониевия влак.
— Плутониев влак?
— Да. Военните решиха да преместят запасите си от плутоний от единия край на страната чак в другия. Влакът премина през редица гъстонаселени райони. Не се случи нищо, но журналистите научиха и за самолета, и за влака. Това докара огромни проблеми за армията. След изслушвания в Конгреса няколко генерали изгубиха звездите си. Представяте ли си какво щеше да стане, ако това се беше случило днес, при двайсет и четири часовите новинарски емисии? Но както и да е. Тогава всички се стреснаха, най-вече висшите военни. Това ме кара да предположа, че те просто са си казали: „Майната му, нека тези материали си останат там, където са“.