Откачена работа. Но за да очистиш цяло семейство по този начин, наистина трябваше да си откачен, болен изверг.
Той се приближи към канапето, като внимаваше да не стъпва върху нищо, обозначено с номер. Бащата беше облечен в старата зелена униформа, която нямаше да излезе от употреба още няколко години. Дясната част от лицето му липсваше. Вратните прешлени се виждаха през огромната дупка в шията. Изтеклото око тъмнееше. Рани по тялото нямаше.
Подобни поражения можеха да бъдат нанесени единствено с пушка.
Майката гледаше Пулър право в очите. Един по-мелодраматичен наблюдател би сметнал, че в погледа й се чете молба.
Открий убиеца!
Пулър насочи фенерчето към гърдите й. Десетки произволно разположени дупки. Отново стрелба с пушка, но по-отдалече.
Извади линийката от горното си джобче и старателно измери разстоянието между дупките върху някога бялата блуза на мисис Рейнолдс, която в момента беше тъмночервена. Пресметна нещо наум и прибра линийката. После опипа ръцете им — първо на мъжа, а след това и на жената. Все още вкочанени, но вече се усещаше отпускането на мускулите. Температурата на телата беше като тази в стаята, а може би малко по-ниска. Кръвта се беше оттекла към краката. Пикочните мехури и червата отдавна бяха опразнени. Кожата им беше зеленикавосиня, вонята на разложението се усещаше съвсем ясно. В смъртта всички са грозни.
Той насочи вниманието си към децата, но изведнъж се завъртя рязко. Шум. Някъде от къщата.
Май не беше единственото живо същество между тези стени.
8
Туп-туп-туп. Туп-туп-туп.
Откъм стълбите за мазето.
Разбира се!
Пулър безшумно се приближи към вратата.
Вдигна глава и подуши въздуха. Търсеше да долови и друга миризма, освен вонята на разлагащи се тела: пот, одеколон, цигари. Изобщо всичко, което би му донесло предимство.
Не, не подуши нищо.
Бутна вратата с крак и излезе в тъмния коридор.
Туп-туп-туп.
Механичен шум, който изобщо не му помагаше да се отпусне.
Ако се налагаше да насочи някого към смъртта, без съмнение щеше да прибегне до отвличащи вниманието шумове. Беше го правил много пъти в Ирак и Афганистан, също като противниците си.
Извади от раницата прибора за нощно виждане, надяна го и го включи. Тъмният тунел изведнъж грейна в светлина, зелена и леко мътна. Приведе се и посегна към втория пистолет на колана си. И двете оръжия бяха заредени, готови за стрелба. Обикновено не използваше два пистолета, просто защото това щеше да се отрази на точността, особено ако се налагаше да стреля по две мишени едновременно. Но в ограниченото пространство на коридора точността минаваше на втори план. В случая огневата мощ бе по-важна.
Две бяха основните разлики между военните полицаи и специалните агенти на ОКР: първите нямаха право да държат патрон в цевта на личното си оръжие, докато вторите бяха задължени да го правят. В края на дежурството си военните полицаи предаваха оръжието си на съхранение, но агентите на ОКР не можеха да си представят, че дори за миг ще се разделят с него.
Пулър не си падаше по безразборната стрелба, ала в случай на нужда беше в състояние да изпразни и двата пълнителя за десетина секунди. Нямаше как да не улучи мишената. Но не виждаше мишена.
Приведен надолу, Пулър заслиза по покритите с мокет стълби. Присвитото му око гледаше през мерника на пистолета в дясната ръка. Затвореното пространство не му харесваше никак. Войниците го наричаха „фаталната фуния“. Той разполагаше със сериозна огнева мощ, но нямаше представа с какво разполага противникът.
Туп-туп-туп.
Определено беше механичен шум. Но някой трябва да бе включил уреда, който го произвеждаше.
В доклада се споменаваше за куче. Вероятно Коул и хората й го бяха прибрали. Нямаше как да проявят глупостта да го оставят без надзор на местопрестъплението, още повече с четири окървавени трупа. Колкото и да бяха опитомени, кучетата все пак си оставаха месоядни животни.
Туп-туп-туп.
Стигна до най-долното стъпало и видя недовършено помещение с бетонен под и голи стени, към които бяха закрепени кабели. Лъхна го миризма на плесен. Стори му се много по-приятна от онази горе.
После видя петната на една от стените. А също и на пода пред себе си. Кръв. Убийствата бяха извършени тук. Поне на родителите.
Туп-туп-туп.
Отново се огледа, този път с удвоено внимание. В дъното имаше ниша. От мястото си не можеше да види какво има там заради издадената носеща стена.