— Пулър?
Без да се обръща, той й помаха да се приближи. Няколко секунди по-късно тя приклекна до него.
— Успя ли да видиш нещо със сложната си техника?
— Само един елен и много дървета.
— Не чувам абсолютно нищо.
Той вдигна поглед към просветляващото небе.
— Малко след пристигането си забелязах светлина от прожектор. На около три километра в източна посока.
— Трябва да е бил някой от мините. Използват прожектори, когато чакат хеликоптер. Сигнализират му къде да кацне.
— Нима има хеликоптери, които кацат посред нощ в открити въглищни мини?
— Законът не го забранява. Вероятно не става въпрос за мина, а за взривяване. Наричат го разкриване на хоризонти. Вместо да копаят тунели, просто вдигат във въздуха билото на някой хълм.
Пулър продължаваше да сканира околността.
— Ти ли се свърза с армията, за да съобщиш за Рейнолдс?
— Да. Беше с военна униформа, затова. А и претърсихме колата му и намерихме личните му документи. — Коул замълча за момент, после добави: — Вече си бил вътре и знаеш, че от лицето му не е останало почти нищо…
— Имаше ли куфарче или лаптоп?
— И двете.
— Искам да ги видя.
— Добре.
— Може би съдържат секретни материали.
— Може би.
— На сигурно място ли са?
— В участъка са. Заключени са в склада за веществени доказателства.
— Искам да направиш така, че никой да няма достъп до тях — каза след кратък размисъл Пулър. — Рейнолдс е работил в Агенцията за военно разузнаване. Ще стане огромен скандал, ако вещите му попаднат в ръцете на неоторизирани лица. Не ти трябва подобно главоболие.
— Разбирам. Мога да телефонирам веднага.
— Благодаря. В доклада пише, че сте снели пръстови отпечатъци.
— Точно така. Изпратих ги по факса в Пентагона, откъдето потвърдиха самоличността му.
— С колко криминолози разполагаш?
— С един, но качествен.
— Съдебен лекар?
— Шефът на патологията в Чарлстън.
Докато разговаряха, Пулър продължаваше да оглежда околността. Когото и да беше видял някъде там, вече отдавна го нямаше.
— Защо труповете са още в къщата?
— По ред причини, но най-вече защото нямаше къде да ги пренесем.
— Нямате ли болница?
— Най-близката е на повече от час път с кола.
— А местен патолог?
— Не и сега.
— Какво означава това?
— Означава, че имахме един, който напусна града. И не беше лекар, а фелдшер. Но достатъчно компетентен, покриваше щатските критерии.
— Тогава кой ще извърши аутопсията?
— Опитвам се да уредя въпроса. Може би един познат местен доктор, който има известни познания по криминология. А ти колко специалисти по огледи водиш със себе си?
— Само един, който стои пред теб.
— Следовател и криминолог? Това ми се струва доста необичайно.
— Но в замяна на това е практично.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами че така нищо не може да застане между мен и уликите. Освен това съм се договорил с Армейската криминологична лаборатория в Джорджия, която ще обработи веществените доказателства. Хайде да се връщаме в къщата…
Няколко минути по-късно те се изправиха пред четирите трупа. Навън вече беше светло, но въпреки това Коул запали лампата.
— Няма съмнение, че местопрестъплението не е непокътнато — отбеляза Пулър. — Убийците са се завърнали и със сигурност са унищожили някои улики.
— Спокойно са могли да го направят и преди това — възрази Коул.
— Дори да изправим някой заподозрян пред съда, обвинението ще бъде разбито на пух и прах от адвокатите му, които ще използват именно този факт.
Коул не отговори, но от мрачното й изражение личеше, че е наясно с това.
— И какво в крайна сметка ще направим? — попита след продължителна пауза тя.
— Засега нищо. Ще продължаваме с огледа.
— Не трябва ли да го съгласуваш?
Пулър пренебрегна въпроса й.
— Семейство Рейнолдс не са живеели в тази къща — обяви с равен глас той. — Въпросът е какво са правили тук.
— Къщата е собственост на Ричард и Мини Халвърсън, родителите на мисис Рейнолдс. В момента са в старчески дом. Всъщност само той. Доскоро мисис Халвърсън живееше тук, но получи удар и я преместиха в една специализирана болница край Пайквил. Разстоянието до там не е голямо, но по нашите пътища ще отнеме най-малко час и половина.