— Специален агент Пулър ще ни помага в разследването — добави Коул.
Тримата приеха новината с изопнати физиономии. На тяхно място и аз бих реагирал по същия начин, помисли си Пулър. Реши, че няма смисъл да им предлага клишета от сорта „всички сме от един отбор“, и затова не каза нищо. Щеше да се държи любезно и професионално, но не можеше да разпорежда на тези хора. Единствено Коул можеше да изисква подчинение от тях.
— Къде е дневникът на разследването? — обърна се към нея той.
— В пикапа — отвърна тя.
Пулър я изчака да го донесе и прилежно вписа името и длъжността си, поставяйки под тях датата и точния час. После хвърли едно око на предишните вписвания. Полицаи плюс един криминолог. И някакъв лекар, констатирал смъртта на четирите жертви.
Дуейн изслуша обясненията на Коул относно местоположението на зарязаната патрулка, кимна и тръгна.
— Медиите научиха ли вече? — попита Пулър, докато вървеше след Коул към предната веранда. Светлината на ранното утро беше достатъчна, за да забележи тъмните кръгове под очите й. Между пръстите си стискаше цигара. Той понижи глас, за да не го чуят ченгетата, които все още бяха в къщата. — Предлагам да определим място за почивка. Ще ни трябва доста време за щателен оглед. Там ще си пушиш на воля, там ще ядем и ще събираме отпадъците. Налага се да се снабдим и с химическа тоалетна.
— В къщата има две — отбеляза тя.
— Не бива да използваме абсолютно нищо вътре. Нито термостата, нито тоалетните. Никакво пушене, ядене, пиене или дъвчене на тютюн в къщата.
Коул прибра цигарата и скръсти ръце на гърдите си.
— Добре — начумерено промърмори тя.
— Медиите? — повтори той.
— Тук излиза само един седмичник. Най-близките телевизионни и радиостанции са на много километри. Отговорът е: не, медиите не ни притесняват. Изобщо не възнамерявам да давам пресконференции, ако това те интересува. До нас се стига трудно. Трябват доста усилия, за да се добереш до Дрейк.
— Ясно.
В очите му се четеше любопитство.
— Какво? — попита след известно време тя.
— Имаш ли някаква роднинска връзка с Ранди Коул?
— Той ми е брат. Защо питаш?
— Защото го срещнах случайно.
— Къде?
— Пред мотела, в който отседнах.
Тя го гледаше с преднамерено безразличие, но това изобщо не го заблуди.
— И как беше?
— В смисъл?
— Пиян или много пиян?
— Беше трезвен.
— Странно.
— Но го болеше главата.
— Предполагам. — В гласа й се долови нотка на загриженост. — Вече цяла година се оплаква от главоболие.
— Казах му да отиде на лекар.
— Аз също съм му го казвала, но едва ли ще ме послуша.
— Отивам да си донеса нещата.
— Имаш ли нужда от помощ?
— Тук ти си началникът, не се занимавай с хамалска работа.
— Всеки върши каквото е необходимо. А след убийството на Лари нещата ще станат още по-трудни. Поне за мен. За пръв път губя подчинен. Наистина ще е нужна промяна.
— Разбирам — кимна той. — Ще ти кажа, ако имам нужда от помощ.
— Много хора ли си изгубил в Близкия изток?
— Един да изгубиш, пак е много.
13
Пулър се зае да чертае скици на етажа и мазето. На всяка страница от бележника му беше изписано име и чин, дата, метеорологични условия и сила на светлината, плюс рисунка на компас с насочена на север стрелка. Под тях нанесе точното разстояние между предметите в различните помещения.
— В армията ли те научиха на това? — попита Коул, която го наблюдаваше с нескрит интерес.
— В армията ме научиха на много неща.
— Защо според теб са се върнали?
— Да вземат нещо. Или да оставят нещо. Не мога да кажа със сигурност.
— Никога не съм допускала, че ще ми се случи подобно нещо — притеснено въздъхна Коул. — Връщат се на местопрестъплението и ликвидират полицая, който го охранява!
Пулър остави бележника и разтвори раницата си. Извади фотоапарата, статив и външна светкавица. В колана си пъхна друго устройство, което много приличаше на светкавица.
— Моят човек вече направи снимки — каза Коул.
— Аз ще направя свои. Това е част от процедурата, която уточнихме.
— Добре. Но той е много добър. Спокойно можеш да използваш всичко, с което разполагаме.
— Благодаря ти. Между другото, къде е той? Мина доста време, откакто го изпрати да снима патрулката.