Коул стана и пристъпи към прозореца.
— Ето го, идва — каза тя.
— Ландри Мънроли?
— Откъде знаеш името му?
— Видях го в дневника.
— Наричаме го Лан.
— Разкажи ми за него.
— Двайсет и четири годишен, завършил наказателно право в Университета на Западна Вирджиния, притежава сертификат за криминологична дейност. От две години работи при нас.
— Откъде е получил този сертификат?
— Завършил е специална програма, финансирана от щата.
— Ясно.
— Програмата е изключително добра, Пулър.
— Не съм казал обратното.
— Но по лицето ти личи какво си мислиш.
— Каква е основната ти цел?
— В смисъл?
— Целта на всичко това, което вършиш.
— Да заловя извършителите, разбира се — мрачно отвърна Коул.
— Моята също. Ако работим заедно и проявяваме уважение един към друг, шансовете ни да ги хванем значително ще нараснат.
Размениха си продължителни погледи, в които се долавяше известно напрежение. После Коул отиде до вратата и повика Мънро, който беше наврял глава в багажника на колата си.
— Лан, събери си нещата и ела тук. Един човек изгаря от желание да работи с теб.
После тя се завъртя към Пулър и заби пръст в гърдите му.
— Да се разберем. Той е още хлапе. Можеш да го наставляваш и да го научиш на нещо, но без да го унижаваш. След приключване на разследването ти ще си заминеш, но аз оставам тук. Ще продължавам да работя с него, защото други няма. Разбрахме ли се?
— Да — кимна Пулър.
Лан Мънро се появи трийсетина секунди по-късно, помъкнал сакове и чанти. Беше чернокож младеж, облечен в зелен гащеризон. Спря на прага, остави багажа и обу стерилни терлици. Разписа се в дневника, който му поднесе един от полицаите, надяна латексови ръкавици и влезе. Не беше много по-висок от Коул, тесен в раменете, но вече с коремче. С бръсната глава и къси дебели крака. Носеше очила с телени рамки.
— Лан, запознай се със специален агент Джон Пулър от ОКР.
Мънро се усмихна и подаде ръка на Пулър, който се извисяваше поне с трийсет сантиметра над него.
— Приятно ми е, специален агент Пулър.
— Наричай ме просто Пулър. — Той огледа багажа му. — Оборудването ти?
— Да.
— Приключи ли с колата на Лари? — обади се Коул.
— Да — кимна Мънро. — Първоначалният оглед не разкри нищо особено. Никъде няма кръв. Разпоредих се да я изтеглят до участъка, където ще се заема с детайлите.
— Сержант Коул спомена, че си заснел местопрестъплението — каза Пулър. — Ще ми покажеш ли снимките?
Мънро извади фотоапарата си, включи го и пусна снимките в автоматична последователност.
— Огледално-рефлексен с трийсет и пет милиметров обектив? — попита Пулър.
— Да. На такъв се обучавахме в школата. Направил съм по три снимки на всеки от обектите: една ориентираща заедно със съседните обекти, втора с линийка и трета в близък план.
— Много добре. С каква бленда?
Коул го изгледа изпод вежди, но той се направи на разсеян.
— Осем за всичко, отдалечено на повече от метър, две и осем за близките кадри — спокойно отвърна Мънро, без изобщо да забележи мимиките на шефката си.
Пулър кимна одобрително.
— Под какъв ъгъл? — зададе следващия си въпрос той.
— Заснех всичко от нивото на очите.
— А направи ли панорама от няколко кадъра?
Мънро видимо изгуби част от самоувереността си и поклати глава.
— Не, това не.
Пулър стрелна с поглед Коул, която беше сложила ръце на хълбоците си и го гледаше враждебно със стиснати устни. За миг му мина през ума, че тя отново ще насочи револвера в челото му.
— Нищо — рече той. — Това е едно от прекомерните изисквания на армията. Виж какво, Лан. Ще ми трябва експертна помощ, а доколкото разбирам, ти знаеш всичко за фотографията…
— Няма проблем — отвърна младежът, светкавично възвърнал самочувствието си. — С удоволствие ще ви помогна. — Той посочи статива и останалата част от оборудването, което Пулър беше извадил от раницата си. — Външна светкавица?
— Точно така — кимна Пулър. — Ще я използваме при заснемането на пръстовите отпечатъци, следите от гуми и прочие. — Той се обърна към труповете и добави: — Тези хора не са местени и затова ще ги заснемем от всички страни, включително и отзад. Пет снимки на лицето, всички рани и белези. С и без линийка. Заснемаме мъртвешки петна, следи от барут, включително набити в кожата под формата на ситни точици. Имаш ли видеокамера?