Мънро кимна.
— Ще заснемем абсолютно всичко и на видео, но не бива да разчитаме на него за фините детайли. Иначе защитата на обвиняемите ще ни разкъса на парчета.
— Случвало ли ти се е? — пожела да узнае Коул.
— Случва се на всеки — кимна с въздишка Пулър.
Понечи да разтвори статива и да започне работа, но погледна към килима и замръзна на място. После коленичи и се взря в тъканта.
— Какво виждаш тук? — обърна си към Мънро той.
Младежът също коленичи до него и напрегна поглед.
— Не съм много сигурен — промърмори той. — Отпечатък от нещо тежко.
— По-скоро отпечатъци — поправи го Пулър. — Три на брой, кръгли и подредени в триъгълник. — Изправи се на крака, грабна статива и го премести встрани. — Какво виждате тук?
Мънро се наведе над мястото, последван от Коул. Двамата трепнаха и погледнаха към току-що откритите вдлъбнатини в килима. Отпечатъците бяха почти идентични.
— Тук вече е имало статив — промълви Коул. — Защо?
Пулър извърна глава към убитите и присви очи.
— Труповете са наредени един до друг на канапето. А на статива срещу тях е била монтирана камера.
— Заснемали са семейство Рейнолдс? — подскочи Коул.
Пулър направи няколко снимки на отпечатъците върху килима и поклати глава.
— Не, по-скоро са ги разпитвали.
14
Няколко часа по-късно приключиха със снимките и обработката на някои части от местопрестъплението. Пулър и Мънро преместиха четирите трупа на пода, полагайки ги един до друг върху големи бели найлони. До тях в затворен чувал лежеше Лари Уелман. По телата липсваха рани, причинени от евентуална съпротива. По всяка вероятност ги бяха хванали неподготвени.
Пулър записваше наблюденията си на малък диктофон, а апарата на колана си използваше за организация на огледа. В един момент Мънро не успя да сдържи любопитството си и го попита какво представлява тази машинка.
— В армията го наричаме уред за обработка на местопрестъплението. Представлява фотоапарат с баркодер, цифров дисплей, механизъм за етикетиране и принтер. С вход за флашка, с която да прехвърлям снимките на лаптопа си. Има и цифров диктофон с електронен преобразувател, който автоматично набира това, което казвам. По принцип никак не ме бива с клавиатурите.
— Това е повече от страхотно! — възкликна Мънро.
— По-кротко, Лан — обади се Коул. — В бюджета ни едва ли някога ще има пари за закупуване на такова устройство.
— Я ми разкажи нещо повече за кучето — обърна се към нея Пулър.
— Коли. Един колега го прибра и ще се погрижи за него. Много кротко животно.
— Някой от съседите да го е чул да лае?
— То не лае — поклати глава тя. — Вероятно това е причината да са го оставили живо.
— Куче да не лае? — вдигна вежди Пулър.
— Посрещна ни, без да издаде нито звук. Може би са му оперирали гласните струни. Поне така твърди мой приятел ветеринар. — Коул сведе очи към телата на пода и добави: — Ти спомена, че са били разпитвани, но не уточни какво точно имаш предвид. Това очевидно е станало, преди да ги убият. Но защо и след това са ги подредили на канапето?
— Според мен някой е трябвало да види, че са били разпитвани. А после и да се увери, че са мъртви, благодарение на видеото.
— Искаш да кажеш, че са направили видеозапис, за да го изпратят някъде?
— Така мисля.
— Значи, ако се доберем до него, вероятно ще се сдобием с важни улики. Например да видим някой от убийците, който за миг се е мярнал в кадър. Или поне отражението му.
— Да. Ако открием записа, най-вероятно ще заловим убийците. Така че едва ли са го оставили тук. Сега най-важното е да прехвърлим телата в хладилна камера, а веднага след това да им се направи аутопсия — каза Пулър. — В противен случай можем да изгубим годните за съда доказателства, защото процесите на разлагане протичат изключително бързо. Кога според теб ще приключи твоят приятел докторът?
— Още днес, надявам се.
Пулър коленичи до тялото на Матю Рейнолдс.
— Изстрел в лицето — промърмори той. — Разстоянието е по-малко от метър, което личи от минималното разпръсване на сачмите. Лан, надявам се, че си взел проби, за да установиш калибъра.
— О, да — кимна младежът. — Още не съм ги обработил, но се надявам, че ще получим бърз отговор.