— А медиите, колкото и да са малко?
— Най-после проявиха интерес. Получих вече няколко есемеса с въпроси. От местния вестник и някакво радио, плюс имейл от една телевизия в Паркърсбърг. Очаквам всеки момент да ме потърсят и от Чарлстън. Надушили са нещо лошо и искат да му отделят петнайсетина минути.
— Засега не им казвай нищо.
— Ще ги държа настрана, доколкото мога, но последната дума не е моя.
— На шефа ли е?
— Да. На шериф Пат Линдеман. Свестен човек е, но и той не е свикнал на медийно внимание.
— Бих могъл да ти помогна.
— Често ли контактуваш с пресата?
— Не. Армията обаче разполага с хора, на които това им е работата. И са много добри.
— Ще кажа на шерифа.
— Предполагам, че вече се е разчуло за втората къща?
— Правилно предполагаш.
Бяха открили документи за самоличност в къщата. Убитият се оказа четирийсет и три годишният Ерик Тредуел, а жената беше Моли Битнър, на трийсет и девет.
— Онзи се е представил като Тредуел, което е било голям риск, особено ако Лу му беше поискал документите и беше настоял да влезе в къщата — каза Коул. — А какво щеше да стане, ако някой от хората ми е познавал Тредуел? Дрейк все пак е малко градче.
— Права си — кимна Пулър. — Рискът действително е бил голям, но пресметнат. И в крайна сметка им е помогнал. Но хора, които поемат подобни рискове, обикновено се оказват много трудни противници. — Онова, което всъщност си мислеше, беше съвсем просто и ясно: мъжът пред къщата на Тредуел несъмнено е имал специална подготовка. Може би военна. Което обещаваше бърз и неочакван развой на нещата. Запита се дали армията има нещо общо с това и дали именно по тази причина го бяха изпратили сам да се оправя тук.
Пред масата им се изправи келнерката — ниска дебелана с посивяла коса, тъмни кръгове под очите и дрезгав глас.
Пулър вече беше решил да си поръча яйца с бекон, препечени филийки и кафе. Коул избра зелена салата с пиле и авокадо, плюс чаша студен чай. Пулър се протегна да върне менюто на келнерката и якето му се разтвори. Под него проблесна пистолетът Ml1. Жената опули очи и пръстите й механично стиснаха менюто.
— Поръчваш си закуска? — погледна го с вдигнати вежди Коул.
— Днес я пропуснах и реших, че няма нищо лошо да наваксам сега.
— А свърза ли се с шефа си?
— Да.
— Доволен ли е от свършеното досега?
— Не разбрах. Откровено казано, не сме свършили нищо особено. Просто възникнаха много въпроси, на които трябва да намерим отговори.
Чаят и кафето пристигнаха.
— Наистина ли мислиш, че всички тези хора са били разпитвани, преди да ги убият? — попита Коул.
— Това е нещо средно между предположение и заключение.
— А лабораторията за метамфетамин в мазето?
— Засега предпочитам това да остане в тайна.
— Правим всичко възможно. Забранила съм на хората си да говорят за разследването.
Гласът й колебливо потрепна.
— Но в малко градче като Дрейк нищо не може да се запази в тайна, нали? — подхвърли Пулър, разгадал мислите й.
Тя кимна.
— За какво биха могли да ги разпитват?
— Нека си представим, че убийците на Тредуел и Битнър са били партньори с тях при производството на дрога. Един или повече членове на фамилия Рейнолдс са забелязали нещо подозрително, а онези са решили да проверят какво точно знаят и дали са го споделили с някого.
— Като го заснемат на видео? Защо, ако това е работа на местни хора?
— Може би не е работа на местни хора или поне не изцяло. Мексиканските наркокартели действат навсякъде в страната, дори из провинцията. А тези хора не се шегуват. Искат да знаят всичко. Разполагат с модерна техника, включително и в комуникациите. Възможно е да е било предаване на живо.
— Но ти каза, че лабораторията е примитивна и не може да произвежда големи количества.
— Може би е била нещо като странична дейност за Тредуел и Битнър, докато основната им е била участие в дистрибуторска верига. Тук имате ли проблем с дрогата?
— Че кой град няма?
— Повече от средното ниво?
— Предполагам — каза Коул. — Но става въпрос предимно за опиати, които се продават с рецепта. Продължавай с хипотезата си. Защо им е трябвало да убиват Тредуел и Битнър?
— Ако са направили връзка с убийството отсреща, да речем, се е наложило да ги ликвидират.
— Не знам. Би могло.
— Сигурни сме единствено в онова, което знаем до момента. Но то може да се промени. И двамата не носеха брачни халки.