— Имам бизнес интереси извън този район, включително и в чужбина. Свикнал съм да получавам обаждания по всяко време.
— Колко души разполагат с личния ти номер? — попита Коул.
— Не мога да кажа — сви рамене Трент. — Не го раздавам наляво и надясно, но и не го държа в тайна.
— Какви бяха заплахите?
— Че времето ми изтича, а те ще се погрижат справедливостта да възтържествува.
— Всеки път с точно тези думи?
— Е, не съм сигурен дали използваха точно тези думи — нетърпеливо отвърна Трент. — Но това беше смисълът.
— Те ще се погрижат да възтържествува справедливостта? Това означава повече от един човек, нали така?
— Говореше се в множествено число.
— Мъжки или женски глас?
— Мъжки.
— Получавали ли сте заплахи и преди? — попита Пулър.
— Няколко пъти — каза Трент и хвърли кос поглед към Коул.
— Като сегашните? Същият глас ли беше?
— Онези заплахи не бяха отправени по телефона.
— Ние ги разследвахме и проблемът беше решен — побърза да каже Коул.
Пулър я изгледа продължително, след което отново насочи вниманието си към Трент.
— Добре, ясно — кимна той. — А как мислите, защо ви заплашват?
— Защо си ми довела този човек? — попита Трент и скочи на крака. — Поканих само теб!
— Работим заедно по едно разследване.
— Знам. Вече говорих с Бил Строс. Но какво общо има то с моето положение?
— Сред убитите е и една от твоите служителки, Моли Битнър.
— Не виждам връзката. А и след като е мъртва, тя едва ли е в състояние да ме заплашва.
— Срещали ли сте се с нея някога? — попита Пулър.
— Не си спомням. Дори не съм сигурен в кой офис е работила. Не се занимавам с чиновниците.
Пулър потисна желанието си да забие този фукльо в близката стена.
— Колко офиса имате тук?
— Няколко.
— В неделя през нощта твоите хора са взривявали в близост до местопрестъплението, Роджър — побърза да се намеси Коул. — Защо в неделя и защо през нощта? За подобни дейности би трябвало да имате специално разрешение.
— Откъде да знам, по дяволите? — раздразнено я погледна Трент. — Аз не планирам взривяванията. За това плащам на други.
— Добре, ясно. Кои са тези други?
— Строс трябва да знае.
— Тогава ще поговорим със Строс — отбеляза с равен глас Пулър.
Трент не му обърна внимание.
— Искам да решиш моя случай и това е всичко — обърна се към Коул той.
— Ще го направя, Роджър — каза тя. — Но ако случайно не си забелязал, на главата ми висят и няколко неразкрити убийства.
— Писна ми от хора, които завиждат на успехите ми и ме превръщат в мишена — добави Трент, сякаш не я беше чул. — Това си е чиста завист, но никой не се досеща, че ако не бях аз, Дрейк отдавна нямаше да съществува. Единствено аз предлагам работа в района и тези загубеняци трябва да ми целуват задника!
— Със сигурност животът ви е труден, мистър Трент — отбеляза Пулър.
— А ти очевидно не разбираш какви качества са нужни, за да натрупаш състояние — каза Трент с мрачна физиономия. — Хората като теб се задоволяват с малко, но въпреки това си мислят, че други трябва да им дадат всичко онова, което им липсва. И то без да работят.
— Прав сте, сър — кимна Пулър. — Дори в този момент цяла армия мързеливци в Близкия изток си живеят живота благодарение на вашите данъци.
— Нямах предвид това — каза Трент и лицето му пламна. — Аз съм твърд поддръжник на нашата армия в чужбина.
— Разбирам, сър.
— А сега моля да ме извините, защото ме чака полет.
— От Чарлстън ли? До там има доста път.
— Не. Имам си собствен самолет.
— Ясно.
Трент излезе от стаята и затръшна вратата зад гърба си.
— Винаги ли е толкова любезен? — подхвърли Пулър.
— Просто си е такъв — сви рамене Коул.
— Наистина ли си проверила предишните заплахи срещу живота му? Разбра ли от кого са?
— Разследването приключи. А той е прав, че ти не бива да се месиш в неговите проблеми.
— Ти ме помоли да дойда.
— Очевидно не е трябвало да го правя.
— Толкова ли се страхуваш от него?
— Не искам да говоря по този въпрос, Пулър! — сопна се тя.
Вратата се отвори.
Не беше прислужницата, не беше Роджър Трент, не беше дори момичето, което Пулър зърна на стълбите. Жената беше дребна, тъмнокоса, с красиви фини черти, които изглеждаха твърде съвършени, за да са естествени. Дрехите й бяха скромни, но от скъпи материи. Имаше самоуверено поведение, а очите й със сигурност не пропускаха нищо.