Пулър вече беше виждал тези очи.
Погледна към Коул, после отново насочи вниманието си към жената.
— Как си, Джийн? — попита Коул.
— Добре съм — отвърна Джийн Трент. — А ти как си, сестричке?
32
Пулър продължаваше да мести поглед от Джийн Трент към Сам Коул и обратно. Не бяха близначки, дори не си приличаха много. Но при по-внимателно вглеждане беше очевидно, че имат роднинска връзка.
— Значи Сам е по-малката ви сестра? — подхвърли той.
— Да — кимна Джийн Трент. — С две години и два дни.
— Но хората си мислят, че тя е по-малката — подхвърли Коул.
— Защото се поддържам с масажи, имам личен треньор и специален готвач, Сам — уточни Джийн. — Докато ти по цял ден организираш засади, преследваш лошите и се храниш с боклуци. Всичко това ти се отразява.
— Сигурно — кимна Коул. — Значи имаме нови заплахи, а?
— Така твърди той.
— Не изглеждате разтревожена — отбеляза Пулър.
— Роджър не се разделя с бодигарда си, а тук ние сме достатъчно защитени. Освен това той има разрешително за оръжие и го използва. Хората тук не го обичат, но все още никой не го е нападал.
— След като казвате — сви рамене Пулър и се извърна към партньорката си. — Готова ли си да тръгваме?
— Да.
— Защо не дойдеш на вечеря? — подвикна сестра й след нея, обърна се към Пулър и добави: — Вие също заповядайте.
— Защо? — обърна се Коул.
— Роджър ще бъде извън града, а племенницата ти отдавна пита за теб.
Пулър беше сигурен, че по лицето на партньорката му пробяга виновна гримаса. Тя явно не убягна и на сестра й, която побърза да уточни:
— В осем и половина? Обикновено вечеряме късно.
— Добре — каза Коул.
— Страхувам се, че няма да бъда в тон, ако държите на официално облекло — обади се Пулър.
— Нищо подобно — усмихна се Джийн. — Тук всички предпочитаме лежерните дрехи. — Тя се обърна към сестра си и попита: — Накъде сте тръгнали?
— Ще гледаме как режат мъртъвци.
— Приятно прекарване.
Излязоха навън и се насочиха към патрулката на Коул.
— Как така пропусна да ме предупредиш за роднинските си връзки с това семейство? — попита Пулър.
— Толкова ли е важно?
— Кой знае, може пък да се окаже важно.
— Е, вече знаеш.
— Той е поне с десет години по-възрастен от нея. Втори брак?
— Не. Просто той се е оженил късно, а тя — рано.
— На стълбите зърнах една тийнейджърка.
— Племенницата ми Меган — каза Коул. — На четиринайсет е. Доста деликатна възраст.
— Каза ми, че имат и единайсетгодишен син, нали?
— Роджър-младши. Но той не е тук.
— Къде е?
— Учи във военно училище.
— Трент не ми направи впечатление на човек, който има нещо общо с военните.
— Няма. Но синът му имаше проблем с дисциплината, с който сестра ми не можеше или не искаше да се справи. Затова го изпратиха в Пенсилвания, където да го стегнат и да го научат да казва „слушам, сър“.
— Не е чак толкова лошо. Дисциплината е полезно нещо.
— Може би. Но според мен и двамата твърде рано вдигнаха ръце от него. А Роджър е още дете. Дисциплината започва с домашното възпитание. Когато отделиш от дома му дете на такава възраст, то започва да си мисли, че пет пари не даваш за него.
— А те дават ли?
— Честно казано, не знам.
— Не си ли близка с богатите си роднини?
— Кой може да ти е близък в този живот?
„Тук май е права“, помисли си Пулър.
— Та какво стана с първите заплахи? — попита той.
Коул рязко се завъртя и сложи ръце на кръста си.
— Вече ти казах, че случаят е приключен!
— Знам какво ми каза.
— Тогава защо продължаваш да ровиш?
— Защото искам да науча нещо повече. В такива случаи обикновено задавам въпроси.
— Нямам желание да обсъждам тази тема!
— Къде живее брат ти?
— В Дрейк.
— С какво се занимава?
— Най-често с нищо. Това разпит ли е?
— Опитвам се да разбера тукашните правила, нищо повече. Извинявай, ако съм те обидил.