Откровеността на тези думи й помогна да потисне раздразнението си.
— Ранди е най-малкият. Наскоро навърши трийсет, но му се обърка животът. Надяваме се скоро да се оправи.
— Никой не го е изпратил във военно училище, а?
— Може би е трябвало.
Качиха се в колата и Пулър си сложи колана.
— Някакви новини за онзи, когото обявихте за издирване?
— Никакви. Имам чувството, че отдавна е напуснал Дрейк.
Коул закопча колана си и запали двигателя.
— Какво направи с лаптопа и куфарчето? — попита тя.
— Изпратих ги в АКЛ по военен куриер.
— На сигурно място, така ли?
— Най-сигурното. Разпознаваш го в момента, в който влезеш през вратата. Пише го на пода.
— Какво?
— Имам предвид логото на лабораторията във Форт Гилъм. Купили са го за един долар, още през петдесетте на миналия век.
— Какво представлява?
— Детектив Мики Маус. Човекът, от когото са го купили, се казва Уолт Дисни.
— Логото на криминологична лаборатория е анимационен герой? — учудено го погледна тя.
— Когато си добър, на никого не му пука какво ти е логото.
— След като казваш…
Резиденцията на Трент се изгуби в далечината. Колата ги понесе обратно към реалния живот.
33
Пулър прецени, че доктор Уолтър Келерман е бил доста по-пълен и впоследствие е отслабнал. Личеше си по увисналите му бузи и допълнителните дупки на колана.
Телата вече бяха транспортирани от погребалната агенция до кабинета му, който се помещаваше в двустайна тухлена пристройка зад една къща на около километър и половина от центъра на града.
— Този човек болен ли е, или просто е решил да се храни здравословно? — прошепна Пулър, докато двамата навличаха халатите и ръкавиците.
— И от двете по малко — отвърна Коул. — Ходи пеша, спрял е червеното месо и е намалил храната. Преди около година му извадиха жлъчката и единия бъбрек и той се стресна. Вероятно е осъзнал, че трябва да се стегне, ако иска да доживее поне до седемдесет.
— Присъствала ли си на други аутопсии?
— О, да. На повече, отколкото би ми се искало.
— Линдеман каза, че последното убийство тук се е случило преди десет години.
— Аутопсии се правят и по други причини, най-вече злополуки. А такива не липсват в район с толкова мини. Автомобилните катастрофи също са често явление.
— Ясно.
— Ако случайно се питаш дали ще започна да драйфам, отговорът е не.
Келерман беше човек с приятни маниери, добре оформена бяла брадичка, сини очи и оредяла коса.
— Навремето служих във ВВС — обяви той, след като стисна ръката на Пулър. — Изкарах две години във Виетнам, а със спечелените пари успях да завърша медицинското си образование.
— Значи Чичо Сам е свършил една добра работа — отбеляза Пулър.
— Никога не съм съжалявал — кимна докторът. — Войниклъкът те прави по-силен.
— Ако оцелееш — обади се Коул.
— Кой е пръв? — попита Пулър и погледна покритото с чаршаф тяло върху металната маса.
— Полковник Рейнолдс — отвърна Келерман и хвърли кос поглед към подредените в редица трупове. — Имам двама опитни асистенти, но въпреки това ни чака доста работа.
— А ние ще гледаме и ще задаваме въпроси — добави Коул.
— Нямам нищо против — кимна докторът. — Сутринта успях да им хвърля едно око. Интересна комбинация от рани. Пушка, малокалибрен пистолет, удушаване и травми, причинени от груба сила.
— Някаква представа с какво са били убити тийнейджърите? — попита Пулър.
— Най-вероятно с голи ръце.
— Сигурен ли си? — погледна го Коул.
— Не съм. Той попита дали имам представа.
— Но защо с голи ръце?
— Бухалка, железен прът или друг твърд предмет биха оставили специфични следи по кожата. Веднъж ми се случи да открия логото на бухалка „Луисвил Слъгър“ върху гърдите на жертвата. Но и ръката оставя добре различими следи. Забелязах една на врата на момчето.
— Каква по-точно? — попита Пулър.
— Прилича ми на следа от обработена кожа.
— Което означава, че са използвали ръкавици?
— Най-вероятно да.
— Не е лесно да улучиш смъртоносно продълговатия мозък — отбеляза Пулър. — Дължината му е няколко сантиметра.
— Бих казал, че това е работа на човек със специална подготовка. Вероятно тренирал бойни изкуства.
— Или с обща военна подготовка — подхвърли Коул.