— И аз разбирам — широко се усмихна Пулър. — Бъди сигурна, че срещу всяко правило в пощата армията има поне десет.
— Предполагам, че е така — усмихна се в отговор Санди.
— Има ли начин да стигнем до тази информация?
— Ами да, трябва да е в архивите.
— Няколко кликвания на онзи компютър и сме готови — насърчи я Пулър.
— Все още не сме качили всичко на компютър — притеснено отвърна Санди. — Но отзад имаме тетрадки за входяща и изходяща поща.
Пулър извади бележника и писалката си.
— Отдели ми две минути, моля те. Запиши ми името и адреса на изпращача в този бележник. Може би наистина ще помогнеш за разкриването на убийците.
Санди се поколеба, погледна зад рамото му към безлюдната улица и посегна за бележника.
Върна се след пет минути. Той погледна записаното и вдигна глава.
— Сърдечно ти благодаря, Санди. Много ми помогна.
— Но не казвайте на никого! — тревожно го предупреди тя.
— Гроб съм — обеща Пулър.
Той се прибра в мотела и измъкна бележника с името и адреса.
Компанията му беше непозната, а адресът беше в Охайо. След кратка справка в Гугъл откри и съответния фирмен сайт. Дали няма да се окаже, че развръзката е близо, запита се той, след като разбра каква е дейността на компанията. На пръв поглед не изглеждаше така. Набра номера, изписан в сайта, но насреща се включи телефонен секретар, който му предложи да се обади на следващия ден след девет сутринта.
Оказал се временно с вързани ръце, той реши да позвъни в болницата, където бяха откарали Луиза. Не успя да открие човек, който да му даде сведения за състоянието й, но в замяна на това поръча букет цветя за стаята й, който плати онлайн с кредитната си карта. После продиктува няколко думи, които да напишат на картичката: „Котката е окей, надявам се, че и ти също. Твоето добро момче Пулър“.
Прекъсна линията, съблече се и влезе под душа. Армията го беше научила да се къпе бързо. Пет минути по-късно вече се обличаше.
Видя листчето в момента, в който закопчаваше кобура си на колана. Някой го беше пъхнал под вратата.
Пристъпи към прозореца и надникна навън. Малкият двор пред мотела беше пуст. На улицата нямаше нито хора, нито автомобили. Смъкна калъфката на една от възглавниците, коленичи и вдигна листчето.
Текстът гласеше: „Знам неща, които и ти би искал да знаеш“.
Следваше адрес, под който имаше още две думи.
„Ела веднага!“
Използва приложението за карти на телефона си, за да локализира мястото. Оказа се, че е на петнайсетина минути с кола от мотела. Тоест някъде из пущинаците.
Перфектен избор за засада.
За изстрел с далекобойна карабина или пък за изстрел от близко разстояние.
А може би за банда от десетина горили. Дики и приятелчето му вероятно бяха решили да си отмъстят със солидни подкрепления.
Може би трябваше да звънне на Коул и да я предупреди. Всъщност беше длъжен да го направи. Набра номера й и телефонът даде сигнал „свободно“, но след миг се включи на гласова поща. Вероятно тя още беше под душа, опитвайки се да изтърка вонята на смъртта.
Остави й съобщение, продиктува адреса и затвори.
После проведе още един разговор, този път с приятелката си Кристен Крейг от АКЛ. Изброи изпратените веществени доказателства и й каза какво очаква от изследването им.
— Как вървят нещата с лаптопа и куфарчето? — попита накрая той. — Получи ли нужните разрешения от АВР?
— О, да — отвърна Кристен. — Но трябва да ти кажа, че засега съм доста разочарована.
— Защо?
— Вътре имаше изсъхнал сандвич, няколко визитки на хора от частния сектор и едно-две списания. Плюс един доклад, който дори не беше класифициран.
— А лаптопът?
— Малко порно и почти нищо друго. В смисъл, че имаше няколко работни материала, но нищо, което да предизвика сгромолясването на западната цивилизация, ако попадне в ръцете на лошите.
— В течение ли са хората от АВР?
— Разбира се. Нали затова са военно разузнаване? Очакваме техен човек да се появи всеки момент.
— Порно, значи — промърмори Пулър.
— Прекрасно знаеш, че това е част от съдържанието на почти всички служебни лаптопи в армията. Освен това в случая става въпрос за софт порно. От онези, които гледаш в хотелската си стая просто от скука, а на другата сутрин си ги забравил. Аматьорска работа, която дори не може да те възбуди. Всъщност откъде да знам. Все пак съм жена…