— А взривяването?
— Мисля, че това е добър знак.
— В смисъл, че изнервяш някого, както спомена шерифът?
— Да.
— Но само ако това има някаква връзка с убийствата. А ти просто си посмачкал фасона на Дики и приятелчето му.
— Мислиш ли, че е тяхна работа? Да ми отмъстят, като ме вдигнат във въздуха?
— Всъщност не.
Коул разтри слепоочията си и се намръщи.
— Не те попитах как си — каза той. — Блъснах те доста силно. Да не си контузена?
— Добре съм — отвърна Коул. — Изкара ми въздуха, но това е нищо в сравнение с алтернативата. — Тя отвори очи. Пръстите й докоснаха лявата му ръка и останаха там. — А пък аз забравих да ти благодаря…
— Светлината беше слаба. Обикновено тези неща се виждат навреме, защото блестят на слънцето. Затова талибаните и „Ал Кайда“ предпочитат задействащи устройства, които се заравят в земята.
— Не видях абсолютно нищо — каза тя, наведе се и го целуна по бузата. — Благодаря ти, че ми спаси живота, Пулър.
Той се обърна да я погледне. Стори му се, че вижда издайническа влага в дясното й око, но тя бързо извърна глава.
— Моля, моля.
Коул отдръпна ръката си и се изправи.
— По-добре да тръгваме. Ако искаш, остави колата си тук. Ще те закарам с пикапа. В момента изобщо не ми се качва в полицейска кола…
Той я изчака да направи няколко крачки. Тя спря и се обърна. Фигурата й под тънката рокля се очертаваше съвсем ясно на фона на залязващото слънце. Хубава гледка, помисли си Пулър.
— Идваш ли?
— Да — кимна той и се изправи.
37
Джийн Трент беше с бежов панталон, червена блуза без ръкави и червени сандали. Седеше на покритата западна веранда, която вероятно беше едно от най-слънчевите места в къщата, но слънцето отдавна бе залязло.
— Какво ще пиете? — попита тя с коктейлна чаша в ръка.
Пулър поиска бира, а Коул — лимонада.
— Вие двамата наистина изглеждате страхотно — отбеляза Джийн.
— Извинявай, че закъсняхме, но имахме работа — каза Коул.
— Няма проблем. Дадохте ми достатъчно време за още едно мартини. — Тя стрелна с поглед Пулър и подхвърли: — Би трябвало да го опитате и вие.
— Чухте ли се със съпруга си? — пренебрегна предложението той. — Стигнал ли е там, за където беше тръгнал?
— Рядко се обажда, когато е на път. Дори не знам кога ще се върне.
— А къде е Меган? — попита Коул.
— Плува в басейна.
— По това време?
— Работи върху тялото си. Непрекъснато й повтарям, че закръгленото коремче е част от растежа и ще се стопи с времето. Но другите момичета й се присмиват и тя се дразни.
— На нейно място и аз бих се дразнила — каза Коул.
— Роджър има едър кокал и е склонен към напълняване — добави Джийн. — Докато в нашия род никога не сме имали подобни проблеми. — Тя плъзна поглед по фигурата на Пулър, който бе седнал на ръба на малко канапе с тъмнозелена дамаска. — Във вашето семейство май сте високи…
— Вярно е — кимна той.
— Наследство по бащина или по майчина линия?
— По бащина.
— А майка ви?
Пулър не отговори. Погледът му обиколи стаята.
— И на вечеря ли ходите въоръжен? — попита Джийн, забелязала издутината на кръста му.
— Такъв е правилникът. Длъжен съм да го нося навсякъде.
— Меган ще вечеря ли с нас? — намеси се Коул.
— Съмнявам се. В момента е на фазата пълен глад.
— Това не е хубаво, Джийн. Ще си развали стомаха.
— Говоря й непрекъснато, водя я по лекари. Те й предписват разни хапчета, но аз не й позволявам да ги пие. Надяваме се, че всичко ще отмине с възрастта.
Коул я погледна притеснено, но замълча.
— Значи ще вечеряме само тримата, така ли? — попита накрая тя.
— Вероятно — каза Джийн.
— Да или не?
— В момента не мога да ти дам отговор.
— Страхотно! — намръщи се Коул. — Споменах ли ти, че в службата имам предостатъчно въпроси без отговор? Отивам да видя племенницата си!
— Не видях басейн на двора — обади се Пулър.
— Закрит е — поясни Джийн. — Не сме почитатели на слънцето.
— Освен това не обичате водата ви да почернява от въглищен прах — добави Коул.
— Това са пълни глупости и ти го знаеш! — сопна се сестра й.
— Така ли?
Появи се прислужницата с напитките. Коул взе лимонадата и подаде бирата на Пулър.