— Е, аз отивам — обяви тя. — А вие двамата спокойно можете да клюкарствате зад гърба ми.
Джийн я изчака да излезе, обърна се към Пулър и чукна чашата си в бутилката му.
— Малко е напрегната — каза тя.
— Дължи се на работата й — отвърна той. — А фактът, че е жена, я прави още по-напрегната, защото иска да я вземат насериозно.
— След като казвате…
— Вие двете сте много различни. Приличате си само по външност.
— Прав сте — кимна Джийн, замълча за момент и попита: — Всъщност защо закъсняхте? Все още не спите с нея, нали?
— Все още? — изненадано я погледна Пулър. — Тя съвсем не прилича на някоя, която спи с когото й падне.
— Нямах предвид това. И наистина не е такава. Но е привлекателна и свободна, а аз не виждам да носите брачна халка.
— Това не обяснява вашето „все още“.
— Може би не се изразих правилно. Истината е, че сестра ми е доста самотна и отчаяна.
Пулър се облегна назад и отпи глътка бира.
— Не, не спим заедно — отговори на въпроса той. — Но пък ни взривяват заедно.
— Моля? — подскочи на стола си Джийн.
— Някой беше минирал пикап в двора на една къща, която посетихме. Разминахме се на косъм с невъзможността да вечеряме с вас днес или когато и да било.
Тя остави чашата и се втренчи в него.
— Шегувате се!
— Никога не се шегувам с подобни неща.
— Но защо Сам не ми каза нищо?
— Не знам. Тя ви е сестра и би трябвало да я познавате много по-добре от мен.
Джийн отново вдигна чашата си, но не отпи. Гледаше втренчено маслинките в коктейла.
— Ще ми се никога да не беше постъпвала в полицията…
— Защо?
— Защото е опасно.
— Много професии са опасни.
— Знаете какво имам предвид! — остро отвърна тя.
— Служи на обществото и рискува живота си за сигурността на гражданите на Дрейк. Възхищавам й се.
— А вие сте военен, нали? Също служите на обществото.
— Може да се каже.
— Ирак или Афганистан?
— И двете.
— В гимназията бях влюбена в едно момче, казваше се Рики Даниълс. Постъпи в армията веднага щом завършихме и го убиха по време на Първата война в Залива. Беше едва на деветнайсет.
— Щяхте ли да се омъжите за Роджър Трент, ако Рики се беше върнал жив и здрав? — внезапно попита Пулър.
Тя допи мартинито си на един дъх и се намръщи.
— Не виждам причини да отговарям на подобни въпроси!
— Абсолютно сте права — кимна той. — Опитвам се да поддържам разговора, докато сестра ви се върне.
— Не си правете този труд. И в собствената си компания се чувствам отлично.
— А защо ме поканихте тази вечер?
— Всъщност не знам. Помислих си, че идеята е добра, нищо повече. Аз съм импулсивна.
— Наистина ли? Не ми приличате на такава.
— Е, такава съм.
— Защо не ми разкажете за заплахите, които преди време са били отправени към съпруга ви?
— За да поддържаме разговора ли? Вече ви казах, че не е необходимо.
— Не. Питам ви като следовател.
— Бяха глупости. Не си струва да ви занимаваме тях.
— Смъртните заплахи рядко са глупости.
— Е, тези бяха точно такива.
— Мислите ли, че новите заплахи са отправени от същите хора? Съпругът ви очевидно е притеснен от тях.
Джийн изгуби част от самоувереността си. Чашата в ръката й трепереше.
— Не съм сигурна, че съм най-подходящият човек за отговор на подобен въпрос — обяви тя.
— Но днес следобед изобщо не изглеждахте загрижена.
— Съпругът ми не е всеобщ любимец. Много хора го мразят.
— Познавате ли лично някои от тях?
— Да.
— Но въпреки това се омъжихте за него?
— Точно така, омъжих се — мрачно го изгледа тя. — И какво от това? По онова време той изобщо не беше богат. Бореше се със зъби и нокти да изгради бизнеса си. Казвам го, за да сте наясно, че не съм се омъжила за парите му.
— Нямах предвид подобно нещо.
— Но си го мислехте.
— Убеден съм, че той притежава и други привлекателни качества.
— Наистина е така.
— Хубаво е да го знам.
— Не харесвам отношението ви.
— Нямам отношение. Просто се опитвам да плувам по течението.
— Не се опитвате достатъчно добре.
38
Коул се върна в стаята.