— Желанието на Меган да отслабне, е толкова силно, че не иска да разговаря дори с леля си — обяви тя.
В следващия момент забеляза намръщената физиономия на сестра си и стрелна с поглед Пулър.
— Наред ли е всичко?
— Абсолютно — кимна той.
Вратата отново се отвори.
— Ранди! — възкликна тя.
Ранди Коул имаше доста по-приличен вид в сравнение с първата вечер, когато Пулър се натъкна на него. Чисти дънки, черна тениска и мокасини. Беше избръснат, с добре сресана коса.
Сам Коул изглеждаше приятно изненадана.
Джийн посрещна появата на брат им по-сдържано, но очевидно и тя беше доволна.
— Как си, страннико? — прегърна го Коул с явното намерение да разпръсне напрежението още в началото.
— Добре съм — отвърна Ранди, погледна към Пулър и добави: — С теб вече се видяхме пред мотела.
— Да.
— Ти ли си човекът от армията, за когото говори целият град?
— Май да.
— Едно време и аз исках да постъпя в армията.
— А защо не постъпи?
— В крайна сметка не ме допуснаха. Очите ми не били наред, а и нещо в гърдите — може би защото цял живот дишам чист въздух.
— Хайде да вечеряме — обади се Джийн.
Трапезарията беше просторна, облицована със зеброво дърво. Изящни корнизи и аплици й придаваха вид на бална зала. Настаниха се в единия край на огромна маса, която беше толкова дълга, че се нуждаеше от три чифта солидни крака.
— Явно от въглищата се печели добре — обади се Ранди и поглади с длан лъскавото дърво.
— За пръв път ли идваш тук? — попита Пулър, забелязал възхищението, с което младежът оглеждаше луксозната обстановка.
— Колко пъти съм те канила! — побърза да се обади Джийн. — Направо не мога да повярвам, че дойде!
Седнал до Ранди, Пулър ги гледаше с интерес. Нима бе възможно младежът да не е стъпвал в дома на сестра си през всичките тези години?
— От колко време живеете в тази къща? — обърна се към Джийн той.
— Вече пет години — отвърна тя, без да сваля очи от брат си. — Строителството й отне доста време, но в замяна на това осигури работа на много народ.
— Ако навиеш мъжа си да построи още две-три като нея, край на безработицата в района — подхвърли Ранди.
— Мисля, че тази ни е напълно достатъчна — отвърна с нервна усмивка Джийн.
— Колко жалко — каза Ранди и направи разочарована гримаса.
— Но за теб работа винаги ще се намери, стига да поискаш — добави сестра му.
— Каква по-точно? Вицепрезидент? Главен финансов директор или може би главен целувач на задници?
— Преди време Ранди и баща ни са работили заедно за „Трент Експлорейшън“ — каза Коул.
— Какво по-точно? — попита Пулър.
— Откривахме нови находища и бяхме страхотно добри — отвърна Ранди.
— Наистина е така — каза Джийн. — Откриваха големи залежи на най-невероятни места.
— Татко не беше учил в колеж — добави Ранди. — Всъщност едва е завършил гимназия, след което веднага постъпил на служба във флота. Но беше адски добър в разчитането на геоложките доклади, а освен това познаваше областта като петте си пръста. От него научих всичко, което знам. — Очите му се заковаха в лицето на Джийн. — И до ден-днешен няма човек, който да знае повече от мен за находищата в района. Включително и Роджър с цялото си модерно оборудване.
— Което е още една причина да постъпиш на работа при него.
— Тоест да му помогна да забогатее още повече?
— Не бива да говориш така — намеси се Коул.
Ранди не й обърна внимание.
— Няма ли кой да ми предложи нещо за пиене в тази къща? — огледа се той.
— Как дойде до тук? — попита Коул. — Пеша или с кола?
— Няма да карам пиян — успокои я младежът. — Може би ще остана да преспя. Хей, Джийн, ще се намери ли една стая за мен?
— Разбира се, Ранди — бързо отвърна тя. — Много ще се радвам.
— Но по-вероятно няма да остана — поклати глава младежът. — Сигурно ще имам работа рано сутринта, а може би още тази вечер.
Пулър го стрелна с поглед, опитвайки се да види зениците му. После бавно си пое въздух, но не усети миризмата на алкохол. С крайчеца на окото си забеляза, че и Коул прави същото.
— Виждаш ли се за постоянно в Дрейк? — подхвърли той.
Ранди се ухили и поклати глава.
— Никъде не се виждам за постоянно, човече.
— Не говори глупости, Ранди! — скастри го Коул.