— Те са убедени, че всичко трябва да има смисъл — каза младежът и побутна с лакът Пулър. — Но за мен това са празни приказки. Ти какво ще кажеш?
Пулър замълча, усетил, че Ранди не очаква отговор. Погледна двете сестри, после брат им. Веднага му стана ясно какво им липсва.
Мама и татко.
Починали при обстоятелства, които Коул не пожела да сподели.
Тази къща беше на пет години, но Ранди за пръв път стъпваше тук. Дали родителите им не бяха починали, преди тя да е била готова?
Пулър се обърна към Коул. Понечи да кажа нещо, но тя сякаш отгатна мислите му и го погледна умолително. Той затвори уста и се втренчи в ръцете си.
Сервираха вечерята. Четири блюда, всичките много добри. Явно семейство Трент ползваше услугите на истински майстор-готвач. Пулър се почувства леко смутен от безупречното обслужване на прислугата, която се грижеше за смяната на блюдата и допълването на чашите. В един момент се усмихна, представяйки си какво ще им причини, ако стане и започне да се самообслужва, както беше свикнал.
След час и нещо станаха от масата. Ранди избърса устни със салфетката си и отпи за последен път от чашата пред себе си, в която очевидно имаше скъпо и качествено червено вино. Преди много години, още като момчета, Пулър и брат му бяха ходили в Прованс и Тоскана — разбира се, благодарение на баща им, който служеше в Европа. Тогава бяха твърде малки да пият вино, дори по европейските стандарти, но това не попречи на баща им да ги научи на много неща, свързани с божествената напитка. Генералът беше познавач и колекционер на вина — нещо, за което несъмнено му помагаше и отличното владеене на френски и италиански.
— Мерси за кльопачката — обяви Ранди, обърна се към по-голямата си сестра и попита: — Хей, Джийн, още ли плуваш в онова бетонно корито, за да запазиш момичешката си фигура за стария Роджър?
Коул хвърли притеснен поглед към Пулър.
— Престани да се правиш на отрепка пред агент Пулър, Ранди! — скастри го тя.
— Това не е поза, агент Пулър — проточи Ранди. — Аз съм просто един бял боклук с богати роднини, но за разлика от някои хора не забравям откъде съм тръгнал.
— Да ти приготвя ли стаята, Ранди? — обади се Джийн.
— Промених си намеренията. Трябва да посетя едно-две места и да се видя с някои хора.
— Сред тях ще има ли и хора като Роджър? — попита Коул.
Ранди се втренчи в нея. Широка и леко пресилена, усмивката му беше толкова заразителна, че Пулър усети как самият той неволно се усмихва.
— Чух, че е напуснал града…
— Имаш собствени източници на информация? — погледна го Пулър.
— Не, но видях самолета му в небето над Дрейк.
— Сред тях ще има ли хора като Роджър? — повтори въпроса си Коул.
Пулър се обърна да я погледне и установи, че е доста напрегната. Сякаш отново беше попаднала в стресова ситуация.
— Спокойно, ченге — отвърна Ранди. — Роджър си върви по неговия път, аз по моя, а вие по вашия… — Разпери ръце, сякаш да обхване цялата си фамилия. — Но вашият май съвпада с този на Роджър…
— Не говори за неща, които не разбираш — погледна го мрачно Джийн. — Това е лош навик, който може да ти навлече неприятности.
Ранди хвърли салфетката на масата и се изправи.
— Беше ми адски приятно да ви видя. Надявам се след десетина години пак да се съберем.
— Почакай, Ранди — вдигна ръка Джийн. — Не исках да те обидя.
Но младежът вече крачеше към вратата, без дори да я погледне. Миг по-късно тя тихо се захлопна след него.
39
Пулър и Коул си тръгнаха половин час по-късно. Той се настани на пътническата седалка и извърна глава към страничния прозорец. Вече беше решил да не задава въпроси въпреки любопитството, което го глождеше. В края на краищата семейните проблеми на партньорката му не бяха негова работа.
— Е, надявам се, че ти беше приятно — обади се след дълго мълчание Коул.
— Да, разбира се.
— Сигурна съм, че имаш въпроси.
— Не обичам хората да си пъхат носа в моите работи и затова ще ти отвърна със същата любезност.
Отново настана мълчание.
Пет минути по-късно Коул не издържа и започна:
— Родителите ни загинаха при взривяването на един открит рудник, собственост на Роджър. Голям къс скала падна върху колата им.
Пулър се обърна да я погледне.
— Преди около пет години?
— Да, някъде там.
— И Ранди го преживя тежко?
— Всички го преживяхме тежко — мрачно отвърна тя, после чертите й изведнъж омекнаха. — Но Ранди беше най-зле. Родителите ни бяха много привързани към него, особено татко.