— Мислиш ли? — рязко попита сестра й.
Коул сведе очи.
— А какво е твоето мнение? — попита Джийн, обръщайки се към Пулър. — Нали си голям детектив?
— Не мога да чета чужди мисли — отвърна той. — Но ако съпругът ти наистина ти изневерява, вероятно можеш да се разведеш и да измъкнеш от него толкова злато, колкото поискат адвокатите ти. Предполагам, че не сте подписали предбрачен договор, тъй като той не е бил богат, когато сте се оженили.
— Не сме.
— В такъв случай няма за какво да се тревожиш. Това е най-добрият съвет, който мога да ти дам.
Появи се келнерката с поръчаната храна.
— Ранди ще се върне ли? — с недоумение се огледа тя.
— Съмнявам се — любезно се усмихна Джийн. — Но ако опаковате закуската му, аз ще го намеря и ще му я предам.
— Разбира се — кимна жената и се отдалечи.
Джийн наряза яйцата си и понечи да каже нещо, но в същия момент Пулър се изправи.
— Къде отиваш? — вдигна глава тя.
— Веднага се връщам — каза Пулър и се насочи към масата в ъгъла, заета от Бил Строс.
— Предполагам, че вече спите заедно, нали? — подхвърли Джийн към сестра си.
— Яж си яйцата и мълчи! — сряза я Коул, измъкна се от сепарето и забърза след Пулър, който вече беше седнал на масата на Строс.
— Здравейте, мистър Строс. Помните ли ме? Аз съм Джон Пулър от ОКР.
Строс кимна. Беше облечен с друг скъп костюм, под който се виждаше риза с монограм.
— Разбира се, агент Пулър. Как сте?
— Много добре.
— Върви ли разследването?
— И още как — намеси се Коул, изправила се до партньора си.
— Кога очаквате да се прибере шефът ви? — попита Пулър.
— Не съм много сигурен.
— Нима няма навик да държи в течение първия си заместник?
— Защо се интересувате кога ще се върне?
— Това са лични отношения между нас — отклони отговора Пулър и го потупа по рамото. — Предайте му моите поздрави.
Върнаха се при Джийн, която довършваше закуската си.
— Трябва отново да поговоря със съпруга ти — каза Пулър. — Предай му, че искаме да го видим.
— Защо? — попита тя и остави вилицата си.
— Просто му предай, става ли? Благодаря ти.
Той се обърна и тръгна към вратата.
Коул хвърли няколко банкноти на масата, сбогува се набързо с Джийн и изтича след него. Настигна го на тротоара, където той оглеждаше сребристия мерцедес.
— Какво беше това със Строс? — попита тя.
— Потърсих малко информация. Нали той е изпълнителен директор?
— Да, главен изпълнителен директор.
— Откога заема тази длъжност?
— Горе-долу от времето, когато се появи Роджър.
— Но е по-възрастен.
— В замяна на това Роджър е по-амбициозен.
— И по-склонен да поема рискове?
Тръгнаха към паркинга.
— Не си се отказал да пътуваш до Вашингтон, така ли? — попита тя.
— Няма начин да се откажа.
— Мислиш ли, че нещата тук ще се раздвижат?
— Седем души вече са убити — въздъхна Пулър. — Според мен е дошло време на затишие.
45
Отидоха до работното място на Моли Битнър с патрулката на Коул. По пътя Пулър набра номератора на фирмата за изследване на почвата от Охайо. Отначало го свързаха с двама служители, които не можеха или не искаха да му помогнат, и той направи знак на Коул да отбие встрани от пътя.
— Искам да говоря с някой от ръководството — каза на телефонистката Пулър.
Наложи се да изчака две минути, след което набързо обясни на човека отсреща за какво става въпрос.
— Можете ли да ми дадете някакви сведения по телефона? — попита той. Слуша известно време, после кимна и записа нещо в бележника си. — Добре. Ще изпратим съдебната заповед. Моля ви за бърз отговор.
Изключи телефона и погледна към Коул.
— Поискаха съдебна заповед? — попита тя. — Не съм допускала, че изследването на почвата може да бъде секретно. Казаха ли нещо конкретно?
— Само това, че поръчката е била направена лично от Матю Рейнолдс, който платил с кредитна карта. Поискал е изследване на някакви органични вещества, но отказаха да ми кажат какви са резултатите. Това тук са данните им. Ще можеш ли да придвижиш въпроса?
— Още днес ще се срещна с окръжния прокурор — кимна тя, после включи на заден и излезе на платното.
— Вероятно става въпрос за почвени проби от околността.