— Значи и тук взривяват?
— Взривяват навсякъде. Това е причината хората да се изселват. Кой би искал да живее в бойна зона? — Тя го стрелна с поглед и побърза да добави: — С изключение на войниците, разбира се.
— Войниците също не обичат да живеят близо до фронта, повярвай ми — поклати глава Пулър.
— С кого ще разговаряме тук?
— Предлагам да започнем от началството.
От рецепцията ги насочиха към кабинета на Строс, който се намираше в дъното на дълъг коридор. Шперплатова ламперия по стените, най-обикновено бюро и евтини столове. Имаше и няколко метални шкафа, канапе с протрита дамаска и ниска издраскана масичка. Имаше и втора врата, вероятно към личната тоалетна на Строс. На писалището блестеше нов компютър с 23-инчов монитор — може би единственият представител на модерните технологии в тази част от империята на Трент. Пулър си представи имението, в което беше гостувал предишната вечер.
„Действително си носят парите у дома“, помисли си той.
Строс стана да ги посрещне. Беше свалил сакото си. Бялата колосана риза с монограм беше изопната от корема му. Пръстите му бяха пожълтели от никотин. Току-що бе загасил поредната цигара в препълнения с фасове пепелник. Пулър машинално размаха ръка пред лицето си да прогони дима, а Коул направи няколко дълбоки вдишвания — един вид безплатно пасивно пушене.
— Благодаря, че ни приехте — каза тя.
— Няма проблем, сержант Коул — отвърна Строс и ги покани с жест да седнат. — Ако знаех, че искате среща с мен, можехме да поговорим още в „Яслата“.
— Ще се опитаме да не ви отнемаме много време.
— Добре. Чух, че снощи сте били на вечеря у Джийн.
— Да. Беше ни поканила, защото Роджър е извън града.
— Къде е той, между другото? — обади се Пулър.
— В Ню Йорк, по бизнес дела — отвърна Строс.
— Бизнес в Ню Йорк? — вдигна вежди Пулър. — Защо си мислех, че компанията е частна?
— Защото наистина е така — каза Строс. — „Трент Експлорейшън“ е частна компания, която се развива изключително успешно в енергийния сектор и по тази причина е привлекателна за всякакви инвеститори.
— Означава ли това, че Трент възнамерява да я листва на борсата?
— Не мога да коментирам — отвърна с хладна усмивка Строс. — А и не виждам какво общо има това с вашето разследване. — Той се облегна назад и погледна към Коул. — И така, какво мога да направя за вас?
— Вече ви споменах, че искаме да поговорим с колегите на Моли Битнър. Но преди това ще ви помоля да ни обясните с какво точно се е занимавала и откога работи в „Трент“.
Строс погледна пакета „Марлборо“, въздъхна и сключи пръсти зад тила си. Явно беше решил да се въздържа от цигарите пред тях. Пулър го наблюдаваше мълчаливо, очаквайки отговор.
— Работи тук от четири години — започна Строс. — Преди това е била в друг наш офис в северната част на града.
— Защо сте я преместили?
— Правим го постоянно заради нуждите на компанията и желанията на работниците. Северният офис обслужваше главно откритата мина, която се намира непосредствено до него. Тук работата е по-централизирана. Ние сме нещо като разпределителен пункт за няколко работни обекта. Не мога да ви кажа защо Моли е била преместена тук, не знам. Може би някой от колегите й ще ви отговори на този въпрос.
— Със сигурност ще ги попитаме — кимна Пулър. — А с какво се е занимавала тук? — обади се Коул.
— С архивиране, вдигане на телефона, регистриране на поръчките от работните площадки. Обичайните неща. Длъжността й не позволяваше да поръчва нищо без съгласуване с висшестоящите. Беше нещо като секретарка или деловодителка.
— Добре ли работеше? Създаваше ли проблеми?
— Доколкото ми е известно, не.
— Да сте забелязали нещо необичайно в поведението й през последните няколко седмици?
— Не. Но вече ви казах, че макар и да я познавам, рядко съм контактувал с нея.
— Да е имала някакви финансови проблеми?
— Нищо не е удържано от заплатата й, ако това имате предвид.
Зададоха му още няколко въпроса, а после той ги заведе до работното място на Моли Битнър и тръгна да си върви.
— Как е синът ви? — подхвърли Пулър.
— Добре е — обърна се Строс. — Защо?
— Просто питам.
— Нямахте право да го разпитвате за военната му служба — процеди Строс. — И, честно казано, въпросите ви бяха обидни за него.
— Съжалявам за това. А вие служили ли сте в армията?