— Не.
— Ако бяхте служили, със сигурност нямаше да приемете въпросите ми като обидни.
Строс се намръщи, хвърли кос поглед към Коул и побърза да се отдалечи.
47
Офис мениджърът се казваше Джуди Джонсън — слаба като вейка жена с делово поведение. Прошарената й коса беше прибрана на две къси опашчици, а на прорязаното от бръчки лице блестяха невероятно живи очи с цвят на прегорял карамел. Носеше сукман с бяла блуза и поожулени черни мокасини.
По нейно мнение Моли била добра служителка. Преместила се в този офис по собствено желание веднага след като се освободило място, главно защото живеела наблизо. Нямала достъп до всички документи.
— До кои по-точно не е имала достъп? — поинтересува се Пулър.
— Главно до онези, които мистър Строс държеше в кабинета си — отвърна Джонсън. — Там има един килер, в който е монтирана метална каса за съхранение на документи.
— Аз пък реших, че това е тоалетната му — каза Пулър.
— Не. Тук всички ползваме обща тоалетна.
— А кой държи ключа от касата? — попита Коул.
— Ключовете са два — един за вратата на килера и един за касата. Винаги са у мистър Строс.
— Какво налага подобни предохранителни мерки?
— Ами в този офис се съхраняват геоложките проучвания, свързани с въглищните находища в района, и други подобни документи. Те са изключително ценни за всеки, който иска да знае точното разположение на жилите.
— Това означава ли, че Трент не е собственик на цялата земя?
— Не е, разбира се. Компанията разполага със специални проучвателни екипи, които непрекъснато изследват околността за нови залежи. Ако някой научи къде има такива и купи земята преди мистър Трент, това би било сериозна загуба за него.
— А вземате ли почвени проби? — попита Коул.
— Почвени проби ли? — учудено я погледна Джонсън. — В какъв смисъл?
— За оценка на замърсяването.
— Ние спазваме абсолютно всички екологични изисквания — отвърна бързо жената. Веднага си пролича, че е била инструктирана как да отговаря в подобни случаи.
— Сигурна съм, че е така, но не отговорихте на въпроса ми — нетърпеливо рече Коул.
— Постоянно вземаме почвени проби за анализ.
— Защо тогава се учудихте, като ви попитах?
— Защото си мислех, че сте тук заради Моли. А тя нямаше нищо общо с това.
— Тук ли държите резултатите от пробите? — попита Пулър.
— Ако са тук, значи са в касата на мистър Строс. Но според мен голяма част от тази работа се възлага на външни изпълнители, които изпращат резултатите директно в Чарлстън.
— Разбрах, че Моли и Ерик Тредуел са живеели заедно единствено за да си делят разходите.
— Така е.
— Сержант Коул твърди, че тук това е често срещана практика.
— Да.
— А случайно да знаете как са се запознали?
— Мисля, че е станало на някакъв служебен пикник. Ерик се появил с някакви приятели, запознал се с Моли и се харесали. И двамата имаха по един брак зад гърба си и според мен не са имали никакво желание да го правят отново. Допаднали са си и толкова. Сержант Коул е права, тук хората често го правят.
Жената замълча и подръпна едната от опашчиците си.
— Имате ли други въпроси?
— Вие бяхте ли близка с Моли? — попита Пулър.
— О, да, бяхме приятелки.
— Някаква идея кой би могъл да пожелае смъртта й? Както и на Тредуел?
— Абсолютно никаква.
— Ходили ли сте им на гости?
Джонсън се загледа встрани и помълча, преди да отговори:
— Да, един-два пъти. По-често се срещахме в града — да хапнем или да идем на кино.
— Допускали ли сте, че Моли или Ерик могат да имат проблеми с наркотиците?
— Моли и наркотици? Изключено!
— Значи знаете как да различите един наркоман?
— Ами… — поколеба се Джонсън. — Синът ми… Той имаше известни проблеми в това отношение… Мисля, че мога да позная човек, който употребява наркотици.
— За Моли сте сигурна, така ли? А за Ерик?
— Не съм забелязвала нищо необичайно и у Ерик. Но него не го виждах толкова често.
— Да се досещате за нещо друго, което ви е направило впечатление?
— Ами, как да ви кажа… — поколеба се Джонсън. — Убедена съм, че не е важно, но беше малко странно…
— Кажете ни, а ние ще преценим — настоя Коул.
— Веднъж Ерик се появи тук много пиян и шумен.