— Това беше много отдавна, сър.
— Как е старецът?
— Добре е, сър — сковано отвърна Пулър. Не обичаше да говори за баща си с никого, освен с брат си Робърт. А дори и пред него се ограничаваше с няколко кратки фрази.
— Ясно. Но вие от седемстотин и първи отряд сте най-добрите, Пулър. Не сте назначени тук като останалите военни полицаи, били сте номинирани.
— Разбрано — промърмори Пулър, питайки се кога най-сетне този човек ще му каже нещо, което не знае.
Уайт извади тънка папка и я плъзна по бюрото.
— Тук ще намериш предварителната информация, записана от дежурния офицер. Преди да тръгнеш, се обади на прекия си началник. Разработен е план на разследването, но ти можеш да го променяш според обстоятелствата.
Пулър придърпа папката, без да откъсва поглед от Уайт.
— Бихте ли обобщили ситуацията, сър?
— Убитият е полковник Матю Рейнолдс. Както вече споменах, работил е в АВР и кабинетът му е бил в Пентагона. Живял е във Феърфакс Сити, Вирджиния.
— Някакви контакти със Западна Вирджиния?
— Засега нямаме информация. Но знаем със сигурност, че е той. Бил е идентифициран.
— На каква длъжност е бил в АВР? Възможно ли е тя да е причина за инцидента?
— Знаеш как е при тях — пълно затъмнение относно служителите им и тяхната дейност. Но ние успяхме да научим, че Рейнолдс е бил пред пенсия и е възнамерявал да мине в частния сектор. Ако се наложи да те запознаем с подробности за целите на разследването, ще го направим.
Ако?!
— Каква е била официалната му длъжност?
Уайт се размърда в стола си.
— Бил е пряко подчинен на заместника на Джей две.
— Джей две май беше генерал-лейтенантът, който изготвя ежедневния бюлетин за председателя на обединените началник-щабове.
— Именно.
— Но защо АВР не поеме разследването, след като е убит техен високопоставен служител? Защо предпочитат да използват външни следователи?
— Единственото, което мога да ти кажа, е, че задачата е възложена на нас — отсече Уайт. — По-точно на теб.
— А ще се намесят ли АВР, или по-скоро ФБР, в случай че заловим извършителя? За пред медиите например?
— Това не зависи от мен.
— Значи АВР предпочита да възложи разследването на външни хора?
— Пак ще повторя, казвам ти каквото зная.
— Ясно. А известно ли ви е къде е възнамерявал да постъпи на работа след пенсионирането си?
— Все още не — поклати глава Уайт. — За подробности можеш да се обърнеш директно към началника на Рейнолдс. Генерал Джули Карсън.
— Има ли други жертви?
— Съпругата и двете му деца.
— Ясно — въздъхна Пулър. — Четирима убити, със сигурност сложно местопрестъпление в Западна Вирджиния и жертва, свързана с АВР. При нормални обстоятелства бихме изпратили екип от четири-пет човека, плюс пълна техническа подкрепа. Най-вероятно бихме поискали помощ и от АКЛ. — Имаше предвид Армейската криминологична лаборатория във Форт Гилъм, Джорджия. — Това е минималният брой следователи за качествена обработка на уликите.
— Точно казано — промърмори Уайт.
— Кое?
— „При нормални обстоятелства.“
— При нормални обстоятелства в голяма служба като нашата, би трябвало да получа задачата от ръководителя на екипа ми, а не от най-високото място, сър — решително тръсна глава Пулър.
— Точно така — кимна Уайт, но очевидно нямаше желание да навлиза в подробности.
Пулър сведе очи към папката. Явно очакваха от него сам да потърси отговори на неудобните въпроси.
— В телефонното обаждане споменахте за касапница — подхвърли той.
— Така ми предадоха. Не знам колко често стават убийства в Западна Вирджиния, но този случай изглежда потресаващ. Ти обаче едва ли ще се стреснеш, нагледал си се на подобни сцени в Близкия изток.
Пулър замълча. Не обичаше да говори за мисиите си в пустинята, така както не обичаше да обсъжда състоянието на баща си.
— Официално разследването се води от местната полиция, тъй като престъплението е извършено извън военен обект — продължи Уайт. — Доколкото ми е известно, те не разполагат с хора, разследващи убийства, и затова искат помощ от нас. Трябва да се пипа деликатно, тъй като нямаме юридически основания за намеса — освен ако не се окаже, че убиецът е военен. Искам да се сработиш с местните, тоест да внимаваш с тях.