Карсън погледна часовника си, а после и телефона.
— След малко трябва да влизам в заседание. Освен това трябва да се подготвя за утрешния брифинг, тъй като Джей две отсъства от страната.
— Ще се опитам да бъда максимално кратък — отвърна Пулър, продължавайки да я гледа очаквателно.
— Познавах Стейси Рейнолдс само чрез Мат. Срещали сме се няколко пъти. Не бяхме близки приятелки.
— А полковник Рейнолдс не ви е споменавал за нещо необичайно в Западна Вирджиния?
— Мисля, че вече отговорих на този въпрос.
Пулър седеше на мястото си, без да помръдва, и търпеливо я наблюдаваше.
— Не, не ми е споменавал нищо подобно — намръщено добави Карсън, а той старателно записа отговора й в бележника си.
— Когато ми възложиха този случай, изрично ме предупредиха, че е доста необичаен. Тогава си помислих, че е необичаен, защото е свързан с убийството на оперативен офицер от АВР с достъп до свръхсекретна информация.
— Слава богу, че такива убийства се случват изключително рядко. Това е причината случаят да бъде наречен необичаен.
— А според мен е друга — възрази Пулър. — Беше наречен така, заради умишлената липса на внимание към разследването. Ако Рейнолдс действително не се е занимавал с важни неща в АВР и ако вие действително сте убедена, че убийството му няма нищо общо със службата му в АВР, защо тогава ме предупредиха, че случаят е необичаен? По-скоро биха го окачествили като обикновено убийство.
— Питайте този, който ви е предупредил — отсече Карсън и отново погледна часовника си.
— Сещате ли се за нещо, което би помогнало на разследването ми?
— Не.
— Искам да разпитам и колегите на Рейнолдс.
— Наистина ли ще продължавате да се ровите, Пулър? Казах ви всичко, а моите хора се грижат за сигурността на тази страна. Не е желателно да бъдат разсейвани с неща, които нямат връзка с работата им.
Пулър изправи гръб и затвори бележника си.
— Убит е ваш колега и приятел, генерал Карсън — хладно обяви той. — Разкриването на престъплението е възложено на мен и аз съм твърдо решен да изпълня задачата. Затова трябва да поговоря с колегите му. Ще го направя професионално и максимално бързо. Длъжен сам да го направя, и то още сега.
Размениха си продължителни погледи. Карсън първа отмести очи и вдигна телефона.
— Май сбърках в оценката си — подхвърли тя, след като остави слушалката и огледа високата фигура на Пулър, който вече беше станал от стола.
— В какъв смисъл?
— Може би все пак притежавате лидерски качества.
— Може би — отвърна Пулър.
50
Напуснаха кабинета на Джей 2, поеха наляво по коридор 9 и слязоха с ескалатора до сутерена. Най-ниското ниво на Пентагона представляваше главозамайващ подземен лабиринт от стерилно бели коридори, до които не достигаше нито лъч слънчева светлина. Един от анекдотите сред персонала на огромната сграда гласеше, че в подземието все още има хора, назначени през 50-те години на двайсети век, които се лутат и не могат да излязат навън.
Отдел 23 се състоеше от двайсетина анализатори и графични дизайнери, които подготвяха седмичния брифинг, използвайки разузнавателни сведения не само от АВР, но и от ЦРУ и АНС. Презентацията на Пауър Пойнт трябваше да е максимално стегната, кратка и ясна. В армията краткостта се ценеше повече от всичко.
В отдела работеха както военни, така и цивилни. На това се дължеше разнообразието от облекла, което направи впечатление на Пулър: маскировъчни гащеризони, стари зелени и нови сини униформи, памучни панталони и тук-там по някой костюм и вратовръзка. Работеше се нонстоп, а нощната смяна ползваше привилегията да носи дънки и тениски. Рейнолдс бе оглавявал този отдел.
Пулър и Болинг трябваше да оставят мобилните си телефони в металните шкафчета до входната врата. В помещенията на Отдел 23 беше забранено да се внасят комуникационни устройства и да се правят снимки.
Електронната врата изщрака и ги пропусна в приемната — едно стандартно за Пентагона помещение, подобно на коридор. Влизането и излизането ставаха само през него, освен ако нямаше и авариен изход някъде в дъното. Зад приемната се виждаше зала, разделена на остъклени кабинки, в които работеха експертите. Крайният продукт от тяхната дейност щеше да бъде представен на генерал Карсън в 5:00 ч. на следващата сутрин. Осветлението в кабинките беше по-силно от това в приемната, но Пулър беше убеден, че най-много след година работа повечето хора тук слагат очила, тъй като настолната им борба с тероризма се водеше само на изкуствено осветление.