Тя го гледаше от долу нагоре. Внушителната му фигура в униформа изпълваше рамката на вратата. С дебелите подметки беше над метър и деветдесет и пет.
— Имам няколко допълнителни въпроса.
— Как разбрахте къде живея?
— Все пак съм военен следовател, а вие служите в армията. Все едно, че надничам в телефонния указател.
— Това не ми харесва.
— Приемам забележката. Няма ли да ме поканите?
— Вече разговарях с вас.
— Така е, но споменах, че имам допълнителни въпроси.
— Заета съм.
— А аз разследвам убийство. И то на ваш служител.
Една врата в дъното на коридора се отвори и на площадката излязоха двама младежи, които им хвърлиха любопитни погледи.
— Вътре ще е по-добре, госпожо генерал — отбеляза Пулър.
Тя погледна към младата двойка, отстъпи крачка назад и затвори след него. Тръгнаха по дълъг коридор към вътрешността на апартамента, който се намираше само на една спирка с метрото от Пентагона. Жилището беше отлично, с маслени картини по стените и елегантно обзавеждане.
— От тук ви е доста близо до службата — подхвърли Пулър.
— Да — лаконично отвърна тя.
Настаниха се в дневната. Карсън му посочи един фотьойл, а тя седна на двойно канапе срещу него.
На една стена бяха окачени нейни снимки в компанията на висши офицери и известни политици. Вероятно всеки от тях имаше принос за блестящата й кариера. Пулър не беше забравил, че подобни снимки красяха и служебния й кабинет.
— Хубаво място.
— На мен ми харесва.
— А пък аз все още живея като в колежа.
— Съжалявам, но май е крайно време да пораснете! — каза тя.
— Може би сте права.
— Нямам представа какви допълнителни въпроси са ви хрумнали.
— Базират се на нова информация.
— Каква нова информация? — сбърчи вежди Карсън.
— За полковник Рейнолдс — отвърна той, заковал поглед в лицето й.
— Слушам ви. Или може би трябва да налучквам?
Без да сваля очи от нея, Пулър разтвори бележника. Видя как очите й пробягаха по орденските му ленти. Изглеждаше впечатлена. Самият той не отдаваше голямо значение на разноцветните ленти и лъскавите парчета метал. Предпочиташе да помни акциите, заради които ги беше спечелил, но си даваше сметка, че когато отличията му впечатляват тези, които разпитва, те имат цената на злато.
— Постигнали сте доста, Пулър — неохотно призна Карсън.
— В момента искам да открия един убиец и нищо повече.
— Страхувам се, че с мен само си губите времето.
— Не мисля така.
— В такъв случай започвайте, по дяволите! Имам си достатъчно друга работа. Вече ви споменах, че утре сутрин ме очаква брифинг.
— Да ви призная, малко съм изненадан, че не сте на работното си място, за да го подготвите както трябва.
— Това не ви влиза в работата! Търпението ми се изчерпва! Имайте предвид, че разполагам с отлични връзки в ОКР.
— Сигурно — кимна той и погледна към една от снимките на стената, от която го гледаше неговият най-висш началник. — Убеден съм, че са по-добри от моите.
— Тогава започвайте!
— Разкажете ми всичко, което е споделил с вас полковник Рейнолдс, преди да замине за Западна Вирджиния. Най-вече за притесненията му.
— Вече ви казах, че Рейнолдс не ми е споменавал нищо за Западна Вирджиния! — раздразнено отвърна тя.
— Не съм забравил. Записал съм го в бележника си. Просто ви давам възможност да коригирате някои неща, преди да е станало късно.
Размениха си свъсени погледи.
— Подмятанията ви никак не ми харесват.
— Аз пък не обичам да ме лъжат.
— Това вече е прекалено!
— Прекалено е да ми се подхвърля невярна информация, която затруднява усилията ми да открия убиеца на Рейнолдс.
— Кой ви е казал, че изобщо разполагам с някаква информация?
— Аз съм следовател. Работата ми е да разкривам разни неща.
— Ако някой разпространява невярна информация за мен, аз имам пълното право да знам кой е той.
— Ако е невярна — да, но не и ако е вярна.
Карсън скръсти ръце и се облегна назад.
Това не убягна от вниманието му. Допреди миг позата й беше агресивна — ръце на коленете, приведено напред тяло. Сякаш искаше час по-скоро да изяснят нещата и да се приключи с всичко. Но сега промяната беше видима.