Выбрать главу

— Разбирам — кимна Пулър, отпи глътка от чашата си и я остави на масата.

— Срещнал човек, който се бил забъркал в нещо. Поправка: човек, който открил нещо.

— Кой е човекът, какво е открил?

— Не знам кой е.

— Как Рейнолдс се е срещнал с него?

— Мисля, че е станало случайно. Във всички случаи не е било планирано.

— А знаете ли какво е открил?

— Очевидно нещо голямо. Според Мат нещата били толкова сериозни, че изисквали намеса от наша страна.

— А вие защо не я осигурихте?

— Защото не разполагах с достатъчно информация — бързо отвърна тя. — Нямах желание да натискам спусъка на нещо, което можеше да гръмне в ръцете ми. Щеше да е странична мисия, извън моята юрисдикция. А и не мисля, че имаше нещо общо с армията. Не се чувствах в свои води, Пулър. Трябва да ме разберете. Нямах контрол върху информационния поток, нито възможност за проверка. Мат също. Той се беше доверил на хора, които не познаваше.

— Въпреки това бихте могли да се обърнете към полицията. Или да го посъветвате той да го направи.

— И какво щях да им кажа? От онова, което сподели Мат, разбрах, че не разполага с достатъчно сведения, а по-скоро се опира на инстинкта си.

— Той подозираше ли, че въпросният човек работи под прикритие?

— Под прикритие ли? — искрено се изненада тя. — Искате да кажете, че може да е бил полицай?

— Понякога и цивилните решават да работят под прикритие.

— Колко често? — скептично го изгледа тя.

— Веднъж е достатъчно.

— Добре, ясно. Но Мат не спомена за такова нещо.

— А вие какво му наредихте да направи? Да изчака, за да види какво ще излезе? Хрумна ли ви, че този случай може по някакъв начин да помогне на кариерата ви? Извън основната ви работа, разбира се.

— Въпросът ви е прекалено директен, но сте прав. После научих, че е мъртъв. Заедно с цялото си семейство, жена му, децата му… Всички. — Устните й се разкривиха, а ръката й затрепери толкова силно, че разля кафето.

Пулър взе чашата й и я остави на масата, избърса пръстите й със салфетката и хвана свободната й ръка.

— Не го изиграхте по най-добрия начин, госпожо — подхвърли той. — Понякога просто не се получава. Аз обаче съм абсолютно сигурен, че дори за миг не сте очаквали онова, което се случи с Рейнолдс.

Тя го стрелна с поглед, после бързо извърна глава и използва още една салфетка, за да избърше очите си. Пулър търпеливо изчака да се успокои и отново да се обърне към него.

— Моля за извинение, Пулър. Генералите нямат право да плачат.

— Виждал съм мнозина от тях да го правят над телата на войниците си.

— Имах предвид генералите от женски пол — вяло се усмихна тя.

— Ясно. Как реагирахте, когато научихте за убийствата?

— Честно казано, бях потресена. А когато се успокоих, се замислих върху евентуалните последици за мен. Не звучи много ласкаво, но това е истината.

— Преценихте, че само по себе си убийството на началника на Двайсет и трети отдел ще предизвика достатъчно интерес, така ли? Били сте наясно, че ще започнат скрити маневри от страна на хора, които са много по-високо от вас в йерархията. И може би сте стигнали до решението да подхвърлите това-онова, докато следствието се води от един-единствен агент на ОКР — като всяко нормално разследване на убийство? Преценили сте къде ще бъдат насочени залозите.

— Не съм сигурна, че планът ми е бил чак толкова детайлен. Но настина прецених, че ако не подам някаква навременна информация, на даден етап нещата могат да се обърнат срещу мен. И това постоянно ме измъчваше.

— Разбирам. Но може би сте били много по-близо до истината, отколкото сте допускали. Казахте, че той се е натъкнал на онези неща случайно?

— Да. Освен това Мат спомена, че може би става дума за националната сигурност. Наистина го каза, и то убедено. А аз нямаше как да проверя дали е така.

— Ходили ли сте някога в Дрейк, Западна Вирджиния?

Карсън поклати глава.

— Не бих казал, че е гнездо на тероризма, ако изобщо говорим за подобно нещо.

— Мога да ви кажа само онова, което научих от Мат.

— Което е било достатъчно, за да го ликвидират.

Докато Карсън мълчеше с нещастен вид, Пулър обмисли следващите си ходове.

— Не се самобичувайте, госпожо — подхвърли той. — Положително сте искали да направите нещо за сигурността на страната.