— Очевидно. Иначе нямаше да седя тук, за да си бъбрим. По ирония на съдбата старите шифри отново излизат на мода, вероятно защото станахме много добри в разкодирането на компютърните програми. Заключението е, че трябва да сме нащрек и за тях.
— Не съм видял нито един тюрбан в Дрейк — поклати глава Пулър. — Там има само горди американци със загорели вратове. Откъде сте сигурни, че планът ще бъде реализиран именно в Дрейк? Може би терористите само се крият там, а ударът ще бъде нанесен някъде другаде.
— Детайлите от въпросния разговор сочат, че обектът за нападение е в Дрейк или околностите му.
Пулър се облегна назад и се замисли.
— Сещам се за една сграда с бетонен купол — промълви след известно време той. — Изоставен секретен обект, построен някъде през шейсетте. На практика той е единственото необикновено нещо в околността — разбира се, ако не броим няколко наскоро изстинали трупа.
— Де да беше толкова лесно — промърмори Мейсън, извади снопче листа от папката и ги плъзна към него. — Направихме си труда да проверим какъв е бил този обект. Едва ли има нещо общо с нашия случай.
Пулър набързо прегледа документите — секретни, но в степен, до която той имаше право на достъп. Бяха отпреди близо четирийсет години.
— Значи там са се произвеждали компоненти за бомби? — вдигна вежди той.
— Ключови компоненти, които не са били свързани с бойните глави — кимна Мейсън. — Бетонният купол е построен, защото част от използваните материали са били радиоактивни. По онова време Министерството на отбраната е разполагало с неограничени средства, а Агенцията за опазване на околната среда изобщо не е съществувала. Затова военните не са си направили труда да обезопасят обекта, а просто са го запечатали.
— Вреден ли е?
— От екологична гледна точка ли? Дявол знае. Може би. Но това не е наша грижа. Според доклада всички материали и оборудването са били изнесени. Едва ли някой ще тръгне да дупчи бетон с дебелина един метър, за да провери дали гайгеровият му брояч ще полудее.
— Ами ако някой взриви бетонния похлупак с идеята да освободи радиацията, която може би се крие отдолу?
— Едва ли, Пулър. За тази цел е нужна планина от експлозиви и участието на много хора, освен това никой не знае дали долу има нещо, което си струва усилията. Но да допуснем, че в Дрейк се появи радиоактивно замърсяване. Какво от това? На кого му пука? — Мейсън се облегна назад и поклати глава. — Не, отговорът се крие някъде другаде…
— Ясно — кимна Пулър и плъзна листовете обратно. — Друго?
— Разбрахме, че сте разговаряли с генерал Карсън.
— Да. Тя прояви изключителна отзивчивост.
— Рейнолдс е научил някаква тайна и затова са го убили. Знаел е, че там предстои да се случи нещо необичайно.
— Това го разбрах съвсем наскоро. Но ако вие сте го научили по-отдавна, може би е трябвало да го споделите с мен.
— Лично аз научих за съществуването на Дрейк едва след като разкодирахме разговора, а това се случи преди два дни. Вие със сигурност знаете повече.
— Защото съм на място, за разлика от вас — кимна Пулър. — Оставили сте нещата в моите ръце и в ръцете на няколко местни ченгета. Разкодирали сте разговора преди два дни, тоест — съвсем скоро след убийствата. Следователно има някаква връзка между тях. Защо тогава не изпратихте екип на място?
— На такива въпроси не се отговаря прямо.
— Свикнал съм на това.
— И аз така си помислих — усмихна се Мейсън. — Военната служба е доста по-сложна, отколкото изглежда.
— В сравнение с многото други глупости военната служба изглежда съвсем проста. Да се научиш да стреляш, е въпрос на тренинг. Но никакъв тренинг не е в състояние да те подготви за задкулисните игри. — Пулър замълча за момент, после подхвърли: — Приличате на човек, който е служил в армията…
— В морската пехота — кимна Мейсън. — Но в един момент напуснах, записах се в колеж и в крайна сметка отново служа на Чичо Сам. Разликата е, че нося костюм вместо униформа.
— Имал съм много случаи, при които морски пехотинци са ми прикривали гърба.
— Сигурен съм, че и вие сте правили същото за тях. Но да се върнем на въпроса: тук бяхме единодушни, че трябва да изчакаме развоя на събитията. Ако вкараме в действие тежката артилерия, положително ще ги подплашим.
— Може би идеята не е чак толкова лоша — каза Пулър. — Особено ако тези хора планират втори Единайсети септември. Аз обаче не мога да разбера защо ще изберат място като Дрейк, след като вече са нанесли удар в сърцето на Голямата ябълка. Потенциалните щети ще бъдат несравнимо по-малко.