Хари се вгледа в брат си, опитвайки се сам да открие отговора, който не получаваше.
— Преди малко ме предупреди да бягам, докато съм жив. Сега настояваш да се пъхна в устата на вълка. Какво ти стана?
— Преди малко не знаех какво е положението.
— И какво е положението?
Дани не отговори.
— Нещо става във Ватикана — настоя Хари. — Какво, по дяволите?
Дани продължаваше да мълчи.
— Маршано искаше аз и всички останали да повярваме, че си мъртъв — упорито продължи Хари. — Пазеше те… Каза ми: „И двамата ще загинете. Брат ви — защото знае. Вие — защото ще допуснат, че ви е казал.“ А сега можеш да прибавиш и Елена… Ако искаш да заложа своя, твоя и нейния живот, тогава кажи и останалото, дявол да те вземе.
— Не мога… — прошепна Дани едва чуто.
— Кажи ми причината — повиши глас Хари. Беше твърд, дори груб в стремежа си да получи отговор.
— Аз… — Дани се поколеба.
— Искам да знам причината, по дяволите.
За дълго настана тишина, сетне Дани проговори.
— В твоя бизнес, Хари, му казват адвокатска тайна. В моя го наричат изповед… Разбра ли сега?
Хари се вцепени. Изобщо не бе помислил за изповед.
— Маршано се е изповядал пред теб?
— Не съм казал кой и какво е изповядал, Хари. Просто ти обясних защо… не бива да говоря.
Хари му обърна гръб и се загледа през прозорчето в дъното. Искаше поне веднъж като възрастни да са на една и съща страна. Искаше Дани да му повярва дотолкова, че да разкрие истината. Но сега бе ясно, че просто не може.
— Хари — тихо каза Дани, — кардинал Маршано е пленник във Ватикана. Ако не отида, ще го убият.
Хари се завъртя.
— Кой го държи?… Фарел?
— Ватиканският държавен секретар. Кардинал Палестрина.
— Защо? — ахна Хари.
Дани съвсем леко поклати глава.
— Не мога да ти кажа…
Изведнъж Хари се върна до леглото.
— Искат да разменят теб срещу Маршано. Това е сделката, нали?
— Да… Само че няма да стане. Двамата с отец Бардони ще измъкнем кардинала. Затова Бардони се върна сам — за да подготви почвата, а и защото не можехме да поемем риска да ни заловят заедно.
Хари го изгледа смаяно.
— Ще измъкнете Маршано от Ватикана? Двама души, при това единият сакат, срещу Фарел и държавния секретар? Дани, тръгваш не просто срещу две могъщи личности, а срещу цяла държава.
Дани кимна.
— Знам…
— Ти си луд.
— Не… Просто съм последователен. Обмислям всичко докрай… Можем да го направим… Не забравяй, че съм бил морски пехотинец. Знам някои фокуси…
— Не — отсече Хари.
Дани се надигна.
— Какво „не“?
— Не и точка! — натърти Хари. — Вярно, преди години не се върнах да те взема от Мейн, но сега изплатих дълга си — от Ню Йорк до Рим, Комо, Беладжо, та чак дотук, където и да сме в момента… Е, най-сетне имам тая възможност… и смятам да те измъкна час по-скоро. Никакъв Рим. Женева… Ще се опитам да стигнем дотам и да се предадем на Международния червен кръст. Ако вдигнем шум, надявам се това да ни осигури известна защита.
Хари рязко пристъпи към вратата. Хвана дръжката и се озърна към Дани.
— Пет пари не давам за нищо друго, братко мой, просто нямам намерение пак да те губя… Нито заради Маршано, нито заради Светия престол, Фарел, Палестрина или когото и да било… — Гласът на Хари заглъхна. — Няма да те дам на тях, както дадох Мадлин на леда…
Той се втренчи в Дани, за да види дали е разбрал. После отвори вратата и прекрачи навън.
— Винаги съм бил същият! — впи се в гърба му като нож гласът на Дани.
Хари застина на място. Когато се обърна, Дани го гледаше право в очите.
— Тринайсетият ти рожден ден. Видя го изписан с тебешир върху една скала сред гората, когато се връщаше от училище все по същия заобиколен път. Никога не ти се прибираше у дома, особено през онзи ден.
Хари усети как коленете му омекват.
— Значи ти си го написал…
— Това беше подарък, Хари. Друго нямах какво да ти дам. Трябваше да повярваш в себе си, защото само това ни оставаше. И ти повярва. Избяга с моя подарък. Изгради живота си върху него. И свърши страхотна работа… — Погледът на Дани танцуваше изпитателно по лицето му. — Да стигна до Рим е по-важно от всичко друго, Хари… Сега аз се нуждая от подарък… И само ти можеш да ми го дадеш.