Той се озърна през рамо. Другият мъж също бе излязъл на перона. Стоеше на разстояние като първия. По-назад група млади туристи бъбреха и се смееха. Но полицаите бяха най-близо.
— Повярвайте ми, Роскани, не ви трябва да ме прибирате. Поне засега.
Полицаят продължаваше да го гледа втренчено. Беше силен и извънредно целенасочен. Точно както го помнеше от първата среща.
— Защо ме повикахте?
— Казах ви, трябва да поговорим.
— За какво?
— Как да измъкнем кардинал Маршано от Ватикана.
126
Колата се движеше по оживените обедни улици. Хари и Роскани бяха отзад. Кастелети караше, Скала седеше до него. Минаха покрай Тибър, после пресякоха на отсрещния бряг, добраха се до Колизеума, продължиха покрай руините на Палатина и древния Циркус Максимус, после надолу към Световното изложение — пълна обиколка на Рим, най-добрият начин да поговорят незабелязано.
И Хари наистина говореше непрестанно, опитвайки се да изрази всичко просто и ясно.
Единственият човек, каза им той, който може да разкрие истината за убийството на римския кардинал, за убийството на Джани Пио и вероятно за взривяването на автобуса, е кардинал Маршано, държан в изолация и под смъртна заплаха от кардинал Палестрина.
Обясни им, че го знае от брат си отец Даниъл Адисън. Нищо друго. Просто откровение между двама братя. Но това представлява само частичка от истината; цялата истина с пълни подробности била разкрита от Маршано в изповед пред отец Даниъл, тайно записана от Палестрина.
Заради тази изповед Палестрина наредил отец Даниъл да бъде убит; а още преди това, за да шантажират Маршано, Яков Фарел подхвърлил фалшиви улики срещу отец Даниъл като убиец на римския кардинал. А по-късно, когато Палестрина усетил, че отец Даниъл още е жив, вероятно пак той чрез Фарел поръчал убийството на Пио. Трябваше да е така, защото веднага след това отвлякоха Хари и чрез мъчения искаха да узнаят от него къде е отец Даниъл.
— Значи тогава са направили записа с молбата към брат ви да се предаде — тихо каза Роскани.
Хари кимна.
— Още не бях на себе си след мъченията. Сложиха ми слушалка и казваха какво да говоря.
Роскани дълго мълча. Просто седеше и гледаше американеца.
— Защо? — запита накрая той.
Хари се поколеба.
— Защото има и още нещо. Още една част от изповедта на Маршано…
Роскани рязко се приведе напред.
— Каква част?
— Свързана с бедствието в Китай.
— Китай? — Роскани килна глава настрани, сякаш се мъчеше да проумее. — Искате да кажете масовото отравяне?
— Да…
— Че какво общо имаме ние с това?
Тъкмо тази реплика чакаше Хари. Въпреки цялата обич на Дани към Маршано беше чисто безумие да си мисли, че ще го освободи само с помощта на Елена и Хари. Но ако се включеше и Роскани, имаха шанс. Нещо повече — извън всички тези истории за обич и вярност — истината бе, че само свидетелството на кардинал Маршано можеше да оправдае Дани, Елена и Хари. Затова бе дошъл тук. Затова пое риска да позвъни на Роскани.
— Каквото и да ви говоря, старши инспекторе, това ще са само твърдения без никаква стойност… А като свещеник брат ми изобщо няма правото да говори… Маршано е човекът, който знае всичко…
Роскани рязко се облегна назад и измъкна от джоба си смачкан пакет цигари.
— Значи обръщаме се към кардинал Маршано, той официално ни разкрива онова, което едва е посмял да каже на изповед, и всичко е уредено.
— Може би — каза Хари. — Напоследък положението му доста се е променило.
— От негово име ли говорите? — бързо запита Роскани. — Твърдите ли, че наистина ще направи разкрития? С имена и факти.
— Не, не говоря от негово име. Само казвам, че той знае, а ние не… И никога не ще узнаем, ако не го измъкнем оттам, за да му дадем тази възможност.
Роскани се облегна назад. Брадясал, с омачкан костюм. Беше сравнително млад, но изглеждаше по-стар и по-уморен, отколкото при първата им среща.
— Полицаите са блокирали цялата страна — тихо каза той. — Снимката ви редовно се появява във вестниците и по телевизията. За вас предлагат солидна награда. Как успяхте да се доберете от Рим до езерото Комо… и обратно.