— Както ме виждате, с тези дрехи… Във вашата страна много уважават свещениците. Особено католическите.
— Имали сте помощници.
— Да, някои хора проявиха милосърдие.
Роскани погледна оръфания пакет, после бавно го смачка в юмрука си.
— Нека ви кажа една истина, мистър Адисън… Всички улики са срещу вас и брат ви… Да допуснем, че ви повярвам. Но смятате ли, че ще ви повярва и друг? — Той махна с ръка към предната седалка. — Скала? Кастелети? Италианският съд? Хората от Ватикана?
Хари гледаше полицая право в очите. Знаеше, че трепне ли в този миг, всичко ще изглежда лъжа.
— Нека и аз да ви кажа една истина, Роскани. Нещо, което знам само аз, защото бях там… През онзи ден, когато убиха Пио, Фарел ме потърси в хотела. Негов шофьор ме откара в полето, близо до мястото, където избухнал автобусът. Там заварих и Пио. Две деца бяха намерили обгорял пистолет. Фарел искаше да го видя. Намекна, че принадлежал на брат ми. Притискаше ме да кажа къде е Дани. Само че по онова време дори не знаех дали е жив, или не…
— Къде е сега пистолетът? — запита Роскани.
— Не е ли у вас? — изненада се Хари.
— Не.
— Беше в найлоново пликче, в багажника на Пио…
Роскани мълчеше. Седеше и го гледаше с безизразно лице. Но в мозъка му всичко кипеше. Да, това бе истина. Как можеше Хари Адисън да знае за пистолета, ако не е бил там? И личеше, че се изненада искрено, когато разбра, че пистолетът не е в полицията. А и всичко друго, което казваше, съвпадаше с догадките на Роскани — от липсващия пистолет стъпка по стъпка нагоре към интрига на най-високо ниво във Ватикана. А думите му отговаряха и на въпроса защо толкова много хора са укривали и защитавали отец Даниъл, защо са лъгали заради него — защото така бе помолил кардинал Маршано.
Влиянието на Маршано беше огромно. Тосканско селянче с корени дълбоко в италианската пръст, човек от народа, спечелил като свещеник обич и възхищение много преди да се издигне в църквата. Несъмнено, когато подобен човек помоли за помощ, ще я получи без въпроси и без приказки.
А Палестрина като зловещ архитект на всичко това — замесен по някаква своя причина в масовата гибел на китайска земя — и като видна фигура в световната дипломация, несъмнено разполагаше с контакти, които да го свържат с международния терорист Томас Кайнд.
Нещо повече, кардинал Маршано държеше кесията на Светия престол — тъкмо от такива несметни финансови средства би имал нужда Палестрина, за да реализира някаква своя безумна амбиция.
Хари усещаше как Роскани преценява чутото и се колебае дали да повярва. И знаеше, че за да го спечели, за да го има безрезервно на своя страна, трябва да му даде още нещо.
— Един свещеник, който работеше за кардинал Маршано, дойде в Лугано, където се криехме — каза Хари, без да откъсва очи от Роскани. — Помоли брат ми да се завърне в Рим. Кардинал Палестрина заплашил, че в противен случай ще убие Маршано. Затова свещеникът дойде да ни каже. Нае Мерцедес, осигури ни ватикански номера и място, където да се укрием след пристигането… Тази сутрин отидох в неговия апартамент. Беше мъртъв. С отрязана лява ръка… Ужасно се изплаших и избягах… Ще ви дам адреса, можете…
— Знам, отец Бардони.
— Какво знаете? — настоя Хари. — Че отец Бардони открил брат ми жив сред хаоса в болницата след експлозията на автобуса? Да, открил го и го откарал със собствената си кола. Отвел го при свой познат лекар извън Рим и му осигурил грижи, докато уреди настаняване и охрана в Пескара… И това ли знаете, старши инспекторе? — Той се вторачи в Роскани, изчака полицаят да проумее чутото и довърши по-меко: — Казвам ви истината и за всичко останало.
Кастелети зави обратно към Тибър.
— Мистър Адисън, знаете ли кой е убил отец Бардони? — попита Роскани.
— Досещам се. Русият мъж, който се опита да ни убие в Беладжо.
— Знаете ли кой е?
— Не…
— Познато ли ви е името Томас Кайнд?
Името бе като удар с нож.
— Томас Кайнд?
— Виждам, че знаете кой е…
— Да — каза Хари.
Все едно да го питат знае ли кой е Чарлс Мансън. Томас Кайнд бе не само един от най-нашумелите, жестоки и неуловими престъпници в света. За някои хора беше и най-романтичният. По-точно за „някои“ в Холивуд. През последните месеци се готвеха четири големи проекта за филми и телевизионни сериали с главен герой Томас Кайнд. Хари го знаеше от първа ръка, защото бе съставил договори по два от тях — в единия за режисьор, в другия за изпълнител на главната роля.